Вяра Дукова от професионалната гимназия по компютърно моделиране във Варна споделя опита си с основаването на иновативното училище и STEM обучението

В постоянно променящия се пейзаж на съвременното образование, STEM се превърна в основополагащ елемент на учебната програма и ключов компонент в развиването на умения. В края на 2023 година поглеждаме назад с удовлетворение за добре свършената работа от всички нас – учители, директори, партньори. Връщаме се в един разговор с Вяра Дукова, директор на компютърната гимназия ПГ КМКС “Акад. Благовест Сендов” във Варна, който чрез холистичния си подход държи иновациите като приоритет още при сформирането на екипа и преди официалното откриване на гимназията. Нейните послания могат да ни вдъхновят, за да започнем 2024 г. с нови сили и мотивация за предстоящите ни STEM проекти.

Защо станахте учител, какъв е пътят Ви досега?

Станах учител съвсем случайно, идвам от IT индустрията. Влязох в училището, беше уж за малко, но много ми хареса и остана постоянно. Имам 10 години стаж като учител по информатика и ИТ, след което станах един от авторите на първия проект “Училище в облака”, който беше проведен в училище “Найден Геров”, гр. Варна. Идеята за проекта беше моя и с помощта на една дама, което го облече в красиви думи, той се получи. След серия от обучения на колегите за работа в облак и много усилия, за да разберат защо трябва да се използва облак, в момента всички го използват. Ковид демонстрира много добре защо е нужно. Благодарение на всичко това, когато всъщност станах директор на ПГКМКС, аз вече имах знанията, правилните партньори, бях извървяла пътя. 

Тогава, когато написахме проекта за иновативно училище и за STEM център, училището още не беше открито, имаше директор и училище на хартия, но без сграда и отворени програми. Тогава написах две години проект за иновативно училище, който беше до голяма степен базиран на това, което съм правила дотогава. Плюсът при нас беше, че когато започнахме да събираме екип, едно от основните условия беше да са дигитално грамотни. 

Така или иначе дигитализацията навлиза навсякъде, тя е част от нас. Не можем да спираме децата от процесите, просто ние трябва да влезем заедно с децата в процесите и да видим как можем да ги насочим в каква посока да вървят или по-скоро да им кажем какво могат да свържат с една технология. По този начин написах и проекта за STEM център и за иновативното училище. Екип започнах да събирам август месец. На 20-ти януари (бел.ред. – 2020 г.) ме назначиха като директор, на 31-ви януари проекта за иновативно училище беше вече качен на платформата за кандидатстване с помощта на Александър Ангелов и екипа на Център за творческо обучение. Започнахме със спечелен проект за иновативно училище, с бързо спечелен STEM център, с облак и още без сграда. 

Има ли тайна на успеха?

Рецепта за успеха няма, защото тази рецепта трябва да бъде пренаписвана постоянно, защото ситуациите се менят от днес за утре. Факт е обаче, че трябва да имаме една линия и ние я имаме – да вървим към дигитализация на учебния процес. 

Идеята да се променя образователната система, да стане по-интересна за децата – това е единствената мисъл, цел, посока, защото на учениците не им е интересно в класната стая. Всеки си крие телефона отдолу и не слуша. Целта е една и тя е на учениците да им е интересно в час, всичко останало са средства. 

Според обща визия ли е важно да се избере екипът, трябва ли в началото всички да гледат в една посока?

Много трудно се събира екип. Това е най-голямата трудност според мен, защото хората не разбират от учителската професия. Работата на учителя е първо творческа, себеотдаваща, тук забравяш за себе си и за семейството си, това е просто една мисия. Да си учител не е работа, а е мисия. Не си гледаш работното време да е осем часа и половина – ние работим много повече обикновено. Това дава една вътрешна удовлетвореност, че нещо се случва, че човек прави някаква промяна в образованието. 

Не е добре това всички да гледаме в една посока. Ако всички гледаме в една посока пак става някаква рутинна дейност. Трябва всеки да си гледа в неговата посока, но да имаме обща цел, защото тогава става по-пъстро, по-богато и от всеки може да се извлече идея, нещо по-различно. Всички искаме едно – децата да станат по-активни в ккасната стая. Но трябва да има многообразие, защото децата са многообразни и различни. Така се осъществява неформалното учене.

Какво имате предвид под неформално учене?

Неформалното учене се случва в междучасията, след училище. Като е неформално, е нерегламентирано, защото когато е регламентирано пак ги слагаме в някаква рамка. Няколко примера: моя колега, преподаваща немски език, създаде фестивал на немската култура в три дни. Г-жа Игнатова от друга страна създаде телевизия на училището, където излизат таланти от учениците, които правят уникални неща с една камера или с един телефон. Нашата работа каква е: да ги подкрепим, да им дадем поле за изява, да им дадем мисия какво да снимат и какво да направят и накрая да им купим малко техника например микрофони, брошки и т.н. Събират се в извънучебно време – имаме сценарий, постпродукция, заснемане, видеомонтаж и всички тези неща, които ги пише в учебника по мултимедия за видеозаснемане се случват в реално време. Учениците могат да използват свободно 3D принтера ни. Напечатаха си шах, който свети. Сега искат да направят още, но с различни фигури и форми. Децата имат достъп да отпечатват каквото пожелаят.

Как учениците имат мотивация да се занимават с всички тези дейности? 

Забравили сме да слушаме учениците или по-скоро не сме научени да ги слушаме. Те ни показват в каква посока да вървим, а ние не ги слушаме. Това е най-големият проблем на образованието според мен. Ние се опитваме да вървим по учебен план, да спазваме всеки норматив. Това се изисква от нас и ние го спазваме, защото това ни е работата, но в неформалната част на ученето са най-добрите процеси, които се запомнят най-ярко. Учениците имат много таланти, целта е ние да им помогнем да ги намерят, дори и да се профилираме в друга насока.

За какво се използва STEM центърът в ПГ КМКС?

Идеята на залата ни за STEM е да бъде свободно пространство (така се и казва – Creative Free Space). Тя беше измислена така че да може да се трансформира от актова зала само със столчета, до зала за работа по проекти, до зала за родителски срещи, в които родителите попълват на устройства обратни връзки към нас, до залата, където отборите по роботика правят техните модели и се състезават помежду си. 

Какъв е достъпът на учениците до залата?

Всеки може да ползва залата когато пожелае и извън учебните часове. Както беше казал един от директорите във Варна, който изключително много уважавам, Павлин Петков (бел. ред.: бивш директор на МГ “Д-р Петър Берон”), че трябва неформално обучение с компетентностен подход. Защото на нас ни трябват деца, които да могат нещо. Факт е, че не може всички да бъдат едни и същи, не могат всички да знаят едно и също. Не е добре дори всички да бъдат пълни отличници. Това не е добър модел. Просто трябва да сме много гъвкави и да можем по всякакъв начин да им активираме вниманието и те да правят нещо с това, което имат тук в училище. 

Какви са плановете Ви за надграждане на STEM центъра?

Моята идея за следващата стъпка е не само центъра, а цялото училище да бъде свободно пространство за работа. Не само една, две или три стаи, а всяка стая да има условия и да има 26 Chromebook устройства. Ние можем да контролираме устройствата, които се използват в училище. Всяка стая си има устройство, ученикът си влиза и го използва, когато му потрябва. После във всяка стая да има не един дисплей – а два или три. Навсякъде да може да се завъртят и позиционират и да дадат пълна свобода за работа. После да имаме лаборатории, които пак да са със свободен достъп за учениците – такива за природни науки.

Споделете за интересен проект, който направихте в STEM центъра?

Един проект, който осъществихме в STEM центъра, включи създаване на ускорител, подобен на този в ЦЕРН, с помощта на 3D принтер, намотки и задвижваща топка, вдъхновен от посещението им в ЦЕРН. Тази година учениците ръководиха и проект за проектиране на капачки за машина за обработка на пластмаса и проведоха кампания за пощенски картички, свързана с тази инициатива. 

От какво се нуждаят децата в училище?

Учениците имат потребност да имат живот вътре в училище, но извън учебния час. Той си е за учене. 

Как виждате промяната в процеса на обучение?

Промяната е нужна, но ужасно много натоварва колегите. Междупредметните връзки ги натоварват чисто организационно, а ако прилагат проектно базираното обучение, го правят моделно – един-два урока в годината. Когато се прави такъв проект, трябва да има много добър синхрон между тези учители и кога са заети. В този клас учебните програми трябва да се нагласят и напаснат, така че в един и същи момент да се покрива изискания материал. Това прави масовото прилагане много по-трудоемко и колегите след часове извънреден труд се обезкуражават. За мен най-ключово е да се промени средата, а с нея и начинът на мислене.

Става дума за цялостна промяна в училището, а не за създаване на едно пространство. Как може да се случи това чрез финансиране от национални програми?

Да, наистина училищата трябва да са STEM – не да има STEM стая, STEM център. Парите, които отпускат, са достатъчно много. Смятаме, че при изготвянето на смислена концепция, визията за надграждане ще е много по-лесна. Преди години колеги от друго училище бяха измислили разкошен проект за студио, в което те развиват децата в тяхната си посока. Всеки трябва да има свободата да използва средствата, които се предоставят, за да развие визията на своето училище, да го обогати технологично. А не да се налагат модели. Налагането на модел може да създаде училищна среда със стаи, пълни с неупотребявана техника и оставени в кашони 3D принтери. Много е важно закупеното оборудване да влезе в употреба.

Всъщност цялото ни общество трябва да бъде ангажирано.

И после фирмите, които ползват ресурсите на МОН чрез от програмите и проектите.  Един правилен партньор връща обратно към мен обучения, подкрепа, менторство.  Когато примерно аз имам нужда, отзовава се за съвет, за консултация, за лекция, за нови идеи, за нова визия за нещата. Не може само да се продава техника, трябва някой да покаже какво се прави с тази техника. Някой ни продава за 60 хил. лв компютри – супер, изпратете например експерт за 2 часа на седмица да помогне с използването на техниката. Това е правилната формула – бизнесът трябва да вземе, но и да даде. 

Ако се върнете назад във времето, има ли нещо, което бихте искали да направите по различен начин? 

Много бях притеснена в началото да назначавам много хора и опитвах да върша всичко сама. Бях и секретарка, и заместник-директор, и директор, и всичко. Беше голяма грешка. Няма  хора, които са всеможещи и всезнаещи и физическото същество е ограничено. Може би ако в началото имах по-добър екип, по-голям екип, хора, които да връщат повече административни процеси, щяхме сме още по-напред в момента. Иначе посоката е правилна според мен на развитие. Без екип не може. Екип се събира бавно и трудно, но не трябва човек да се отказва да намери хората, с които гледаме в една посока. 

Каква е ролята на родителите в процеса на учене?

Родителите са ни изключено голям коректив, защото децата са много обгрижвани и много умни. Получаваме веднага обратна връзка, ако нещо не се случва както трябва в класната стая – веднага се получава сигнал отнякъде, че нещо не е както трябва, за да вземем мерки. 

Как интегрирате обратната връзка на родителите?

Първо, родителят, като ми каже нещо такова, ще си направя моето проучване, за да видя каква е ситуацията. Изпращаме на помощ нашите две психоложки. На едно училище от 300 души разрешават един психолог, ние имаме двама. Двете ни психоложки проучват по техните канали има ли проблем между учител и ученик, в класа има ли някакво напрежение. След което се преминава към действие. Сменяли сме класни, но не защото учителят е лош, а  защото не се получава химията. Каним родителя на разговор, за да обясним къде е проблемът, какво се случва с това дете, защо така е реагирало. Говорим и с колегата съвсем деликатно. Но всичко се отработва в диалог. Когато поговориш с някой и той усети, че си искрен и си тук за добруването на детето му, няма проблеми. Проблемите идват от липсата на комуникация. Затова казвам на нашите родители – когато имаш проблем, не чакай да се нагнети, ела, докато не е станало голям проблем. 

Това изграждане на доверие е процес, то е доста дълъг път между ръководство, учители, родители, както и деца. Екосистемата се изгражда с търпение и откритост.

Разговори с още вдъхновяващи учители прочетете в рубриката ни „Учители за пример”: https://classroomtech.bg/category/teachers-for-example/ 

LEAVE A REPLY