ПМГ „Яне Сандански” е елитно училище в малкото градче, сгушено в югозападна България – Гоце Делчев. Поставяйки се в ролята на регионален център, където се концентрира знание и нови подходи в преподаването, училището се озовава под светлината на прожекторите ни.

„Училище с поглед в бъдещето, което не просто прегръща идеята за проектно базираното обучение, а я реализира в ежедневното си обучение и създава хора, които са мислещи.” 

Така представя себе си екипът на ПМГ “Яне Сандански” – училището от малкия град, което е сред първите в България, използващи дигитални инструменти в клас.

Как започва всичко

Училището започва образователната си трансформация през далечната 2015 г., когато кандидатства по проект на фондация „Америка за България“ за промяна на образователната среда. Тогава училището не печели проекта, тъй като е вече в нова реновирана сграда, но екипът не се отказва и преосмисля позицията си. В проекта се добавя ключовата точка на промяната – общността от учители. За квалификацията си, директорът Елка Божикова и колеги от училището  трупат опит чрез посещения на училища в Ню Йорк. Това спомага за промяна на мисленето и нов поглед на образованието, които са в концептуалната основа на всички материални елементи на иновациите. Не след дълго училищният екип сформира първата професионална учебна общност (ПУО) от 10 учители. Тези 10 учители започват развитие с голяма скорост, която за 2017 г. в българската образователна система е прецедент. Всички в тази група избират да преминат заедно програмите за дигитални умения и сертифициране на Google с помощта на Център за творческо обучение. Тогава са единици училищата в страната, които изобщо предприемат тази крачка, а включилите се в тази програма обикновено са 1-2 учители от училище. Членовете на ПУО в ПМГ „Яне Сандански“ обаче започват  със силна мотивация, което им дава и силна преднина в работата с дигитални инструменти в училище. Гимназията става едно от първите училища в страната, въвело облак както в администрацията, така и в учебния час, години преди дистанционното обучение. 

Интердисциплинарно и проектно базирано обучение

Интердисциплинарните уроци стават част от цялостния училищен подход – учителите работят по подготовката им преди началото на учебната година и ги прилагат в съответствие с учебната програма. Всеки такъв урок е с продължителност 90 минути и се провежда от 3-4 учители в екип. Учителите полагат усилия да свържат знанията с приложенията им в ежедневието и учениците да създават реални проекти, които разгръщат техния потенциал.

В един от проектите си учениците създават съвсем сами компютърна игра, в която се управлява влакова композиция, която спасява еврейски деца по време на Втората световна война, пътувайки от Чехословакия към Лондон. Учениците се свързват с реални хора, участвали в тази експедиция, научават детайли за историческия момент, и ги включват в играта си. Изпълнявайки проекта, те прилагат умения по английски език, история, информатика и програмиране. 

Друг скорошен проект на учениците в училището е собствена метеорологична станция. Тя измерва температура, влажност и прави прогнози, които да бъдат полезни на местния бизнес. Проектната дейност в училището е насочена към реалния живот и е важно да има реална полза. Така учениците могат още по време на средното си образование да създадат връзки с бизнеса и да осигурят бъдещата си професионална реализация.

Ролята на общността

Всичко се осъществява с много сериозната подкрепа от родителската общност. Екипът на училището винаги се допитва до родителите и учениците какво им харесва и какво не в обучението, какви предложения и идеи имат, с какви проблеми се сблъскват. Това допринася за още по-бързото разрастване на новия подход в обучението. 

Вече в продължение на години, особено откакто училището започва обучение по модела 1:1 (устройство за всеки ученик), учителите правят ежеседмична среща, в която споделят практики, полезни ресурси, търсят решения за трудности и обменят опит. Учителите работят заедно в търсенето на приложения, чрез които децата могат да намират нов начин да представят своята работа.

Днес в класните стаи, както и в споделените пространства – фоайе, двор и др. се провеждат часове със STEM и проектно базирано обучение и това не е нещо необичайно за училището, а е ежедневие.

Образователната трансформация от първо лице

Поговорихме си с директора на ПМГ „Яне Сандански“ и учител по история Елка Божикова и заместник-директора по учебната дейност и учител по химия Златка Милчева, които са дългогодишни преподаватели и успешно са се адаптирали към новата методология и дигиталните инструменти. В разговора се включи и младият учител, преподаващ по философия и по модела 1:1 (устройство за всеки ученик) Мария Стоянова. Г-жа Стоянова от своя страна работи по новия модел на преподаване от самото начало и вдъхновява и подкрепя останалите от екипа в новостите. Учителите споделиха за ключовата роля на общността – както учителската, така и родителската, и непрестанната обратна връзка при избора на учебни практики.

Прочетете повече за промяната в действие:

Какви предизвикателства срещнахте по пътя си? Имаше ли учители, които бяха скептични към промените в училище?

Г-жа Божикова: Винаги има хора, които са по-скептични към промените и такива, които прегръщат идеята от самото начало. За нас беше по-важно да насърчим тези, които прегърнаха идеята и да убедим чрез добрите резултати и останалата част в преимуществата да работиш в облака. 

Г-жа Милчева: Във всяко нещо, което е промяна, независимо дали в или извън училище, е много важен личния пример. Преди 8 години аз и директорът бяхме в екипа учители, който започна обучението за работа в облака. Личният пример, който дадохме в началото, вероятно е запалил и останалите колеги. Тогава направихме бум с това, да се сертифицираме толкова много хора наведнъж – в групи от двама-трима учихме заедно, споделяхме кой какво е разбрал от темите, и именно това помогна всички да вземем успешно изпита. Чрез личния пример се вижда истинската полза и именно заради нея промяната се разраства. 

Чрез уменията, които придобихме чрез сертифицирането, часовете станаха по-достъпни, по-полезни, по-разнообразни. От това идва обаче и едно предизвикателство – учениците свикват с тези нови неща, заедно ги откриваме и трябва да търсим нови. С колегите продължаваме да работим над това, като намираме и използваме нови приложения, с които да завладяваме учениците. 

Г-жа Стоянова: Ресурсите, които създаваме, не са само за днес. Те могат да се използват и  следващите години, както и да се надграждат и усъвършенстват. Дискът пази цялата информация и мога да заимствам и от колеги. За скептични колеги не мога да се сетя конкретно. Срещите са именно с целта да преодоляваме заедно трудностите, които възникват индивидуално при всеки колега. Пътят за всеки е различен – на едни им трябват два дни да разберат нещо, на други – седмица. Но усилието, което всеки влага ежедневно, несъмнено се отблагодарява след това.

Къде в процеса влиза облака? Как ви помогна в администрацията? 

Г-жа Божикова: Много преди пандемията ние вече работихме с облака за нуждите в ежедневната работа на учителите. Облакът първоначално се използваше от малка група учители, която постепенно се разширяваше. Създадохме много полезна библиотека от урочни разработки на учителите, чрез която те споделят интересни практики, които използват и са полезни за техните колеги. 

Г-жа Милчева: Като започнем от съвсем дребните неща – груповите имейли. Следващият удобен момент са календарите, в които много по-лесно можем да виждаме общото свободно време без допълнителна координация. Много улесниха работата ни всички анкети, които  често провеждаме с ученици и родители. В инспектирането също се видя ползата –  всички попълниха изключително бързо нужните документи, тъй като вече бяха свикнали да попълват дигитални форми. В електронното подписване на документи също спестява както време, така и ресурс.

А как интегрирахте дигиталните инструменти в учебните часове? Как възприеха промяната учениците?

Г-жа Божикова: Използваме облака за всички проектни дейности на учениците – те се споделят и работят директно там. Така голяма част от учителите с различни специалности могат да се намесят чисто менторски в завършването на проектната работа. Дава се възможност на учениците да качват и домашни работи, да правят писмени изпитвания, да използват електронните варианти на учебници и помагала.

Г-жа Милчева: Когато учениците свикнаха да работим във виртуалните класни стаи, за тях стана много по-лесно да работят групово по документи и задачи – така и те пестят много време и усилия. Когато искам учениците да работят върху казус предварително, ми е много по-лесно да поставя в Classroom задачата и въпросите в таблица и когато започне часа, да стигнем заедно до решението на този казус. 

Г-жа Божикова: Днес в час по история разглеждахме темата за Втората световна война. За да е наситен с работа и мисъл часът, а не с възпроизвеждане, аз качих предварително в Classroom презентация с много важни възлови моменти, откъс от документален филм, който представя битката при Курската дъга, и още няколко документа, които те предварително да прегледат. Така в часа се работи за това учениците да четат с разбиране, да се повишава функционалната им грамотност и да работят с различни исторически източници. 

Вие обучавате 5 паралелки с по 26 ученици по модела 1:1. Как се отразява това на работата на учениците?

Г-жа Стоянова: Преподавам в 4 паралелки по модела 1:1 и мога да споделя, че имаме пълна свобода. Чрез модела работата на учениците и учителя е много по-лесна. Набляга се на екипната дейност, както и учениците да могат в рамките на часа да се справят с определена задача. Освен това за нас е важно те да могат да изпълнят и задача, която поставям за по-дълъг период от време. Ако им дам срок от 2 седмици, те използват приложения, в които работят групово – всеки, когато му е удобно – и така се завършва успешно. Използваме много често и метода на обърнатата класна стая.

Виждам много положителна настройка при учениците – те работят с много желание на Chromebook устройствата, споделят, че им е по-лесно и по-свободно и дори им остава повече време да си починат вкъщи, когато са готови за по-кратко време със задачите си.  

При вас са едни от първите устройства Chromebook в България, закупени през 2017 г. и все още в употреба. На учениците или учителите е по-трудно да работят с Chromebook?

Г-жа Милчева: На една част от учителите им е по-трудно да работят с Chromebook, отколкото учениците. Учителите също свикват бързо, но проблемът при тях е, че използват по две устройства – и познатият лаптоп, и Chromebook, което всъщност не осъзнават, че повече им пречи. За степента им на приемственост имат значение много субективни фактори. 

А как родителите реагират на факта, че децата им работят с устройства?

Г-жа Божикова: Имали сме във времето назад единични случаи на родители, които им бе нужно време да се убедят, че няма нищо страшно за техните деца. За тях беше проблем дали не е прекалено вредно децата им да стоят толкова време пред екран. Трябваше да извървим един дълъг път, в който да разберем, че е по-вредно да стоят дълго време в социалните мрежи, отколкото пред екрана в училище. 

Колегите връщат ли се към „предишното” преподаване?

Г-жа Божикова: Първоначално също смятах, че ще се връщат, но се оказа, че е по-скоро обратното. Понякога се провеждат часове с елементи на тъй нареченото „старо“, но те всъщност помагат на учителите да се чувстват по-сигурни. Този елемент на несигурност не позволява учителите да започнат изцяло да преподават с „новото”. Все пак, ако разгледаме един учебен час, понякога е наситен на 100% с облака и новите подходи, понякога на 80%, но важното е, че никога не е под 50%. 

Г-жа Милчева: Разбира се, не сме винаги на 100% в онлайн пространството. Обучението се извършва хибридно и подходът много зависи от предмета. Аз като химик често използвам дъската, за да изпиша формула – не е нужно задължително да използвам дигитален инструмент. Но важното е, че учебният час не преминава в традиционната форма, където стоя пред учениците и говоря, без да има задача към тях, и се предоставят голям брой ресурси, от които да черпят информация.

Г-жа Стоянова: Моделът 1:1 е с 5 паралелки, но и учениците извън тях са си свикнали с виртуалната класна стая. В клас се работи по групи и се пише на дъската и технологиите подсигуряват учениците да могат да достигнат тази информация и извън класната стая. 

Какво бихте посъветвали тези, които искат да тръгнат по пътя на дигиталната трансформация?

Г-жа Божикова: Аз бих казала на всички, че трансформацията тръгва не от техниката, а от постоянната бавна, но сигурна квалификация на учителите. Първо залагайте на квалификацията на учителите и им вярвайте. Те могат да го постигнат, ако им вдъхнем достатъчно увереност. Чак след това идва трансформацията на средата. Винаги успешният ход е този, който залага на човешкия фактор и на това той да бъде променящ се. Когато учителите се променят, тогава развиваме и променяме ученика. А за да се създадат млади хора с позиция, трябва да се стимулира активното мислене – промяната идва от хора, които са мислещи.

Интересни проекти на ученици от ПМГ „Яне Сандански“, гр. Гоце Делчев следете в страницата им във Фейсбук

Преживейте още истории на иновативни училища в България в рубриката ни „Училищни трансформации“.

 

LEAVE A REPLY