Валерия Феранта е на 27 години, родена е в градчето Кастелветрано, разположено на около 100 километра от сицилианската столица Палермо. Зад гърба си вече има няколко академични титли в областта на антропологията и общественото развитие, а доскоро е била  доброволец към ЕVS в македонската столица Скопие, където е преподавала човешки права.  От около година ръководи културно информационен център на неправителствената организация CISS (Cooperazione Internazionale Sud Sud), намиращ се в един от най-бедните квартали в Палермо и Европа – Сант Еразмо.

Валерия е вторият Classroomtech събеседник, когото екипът на Център за творческо обучение среща покрай проекта SEDIN по програмата Еразъм плюс на ЕС.  Наскоро публикувахме интервю с английския образователен експерт Колин Ишам, в което обсъждаме ученето през целия живот.

Разговаряме с Валерия за дейността и развитието на CISS от гледна точка на обитаваната от организацията сграда и на социалните проблеми в бившето рибарско селище Сант Еразмо. Докато тече интервюто, съседски деца надничат любопитно през входната врата, която е на нивото на уличния тротоар.

 

Сградата на CISS е била безстопанствена до преди две години, когато е предадена на неправителствената организация. Преди това е била част от конфискуваното имущество на местната мафия и е престояла в пълна безстопанственост повече от 20 г. Днес я наричат “матрьошка” заради многото ѝ функции: документален център – библиотека, която включва и аудио-визуално съдържание, споделено работно пространство, читалня за учене, административен офис, пространство за изложби, прожекции и други културни събития. В деня на интервюто ни се подготвяше представяне на книга. 

Дейността на матрьошката включва всекидневна работа с децата от квартала. Преди 1960-те години това е било рибарско селище и е една от най-важните части на града по това време – заради морето, рибата, търговията. След 60-те районът се превръща в гето или “Сако ди Палермо”. При застрояването му компании, свързани с мафията, изливат много цимент до морето, което е убийствено за рибарите. Строи се инфраструктура, но на погрешното място и по грешни причини, вследствие на което характерът на квартала е коренно променен. Изникват огромни жилищни блокове за бедни семейства – както икономически така и социално. Намерението на властите е те да се изселят далеч от центъра на града и очите на туристите – процес, който е протекъл в повечето европейски градове.

Днес Сант Еразмо е изолиран квартал, а жителите му са маргинализирани спрямо другите им съграждани.

Отношенията ни със съседите са много важни, защото културните мероприятия тук са посещавани от определен тип нехарактерни за квартала хора. Опитваме се да установим отношения между тази част от града и остатъка от него. Улицата, на която се намираме се нарича “Понте ди маре”, което означава “Мост на морето”. Ние искаме да построим мост, културен мост.

По думите на Валерия в квартала все още действа мафиотска фамилия, но е трудно да се посочат видими нейни действия, трудно се достига до информация.

Мафията е навсякъде, но не можеш да я видиш. Често, когато не мога да открия причината за нещо, което се случва или не се случва, за мен тази причина е мафията. Сградата на CISS е конфискувана. Преди това е използвана за склад за риба. Според местните в този склад е имало и други дейности, но няма доказателства за това.

Организацията работи активно с децата от квартала. Създадена е Креативна лаборатория, която цели да им помогне да научат, че животът им може да се развие различно от този на родители им. Валерия идентифицира семействата като проблемна среда, изпълнена с домашно насилие, агресия, говор на омразата и други видове тормоз. 

Децата от Лабораторията участват в разнообразни творчески проекти. Първоначалната идея е била веднага да се впуснат в занимания с театър и музика,  които да развият емоционалната им интелигентност, да придобият добро самочувствие, способност за себеизразяване и емпатия.

 

Първият ден с децата обаче е един от най-трудните за Валерия и нейния екип. Децата не проявяват интерес към театъра и музиката, но влизат във всяко кътче на сградата и пътьом унищожават няколко вещи. Валерия проявява гъвкавост и сменя подхода, тъй като държи да запази отношенията си с децата.

Започнахме да учим да бъдат любезни, мили, спокойни и търпеливи по други начини. Да ги учим, че когато искаш нещо, трябва да умееш да чакаш и трябва да го заслужиш, каквото искаш. Това е в основата на всяка наша среща. Заедно извървяваме и пътя към съседите. Занимаваме се с рисуване, посредством което децата изразяват какво харесват и не харесват в квартала си и така развиват по-критично мислене в себе си. 

Според Валерия те трябва да разбират какво харесват и какво не, както и да знаят, че могат да променят нещо за себе си и за квартала, в който са родени и израснали. Важно е да разберат, че възрастните хора могат да се държат с тях различно. 

Интервю на Classroomtech с детската учителка и логопед Стефка Стефанова, в което отново говорим за маргинализирани общности и децата в тях, но от друга гледна точка.

1 COMMENT

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here