Евдокия Чолакова е учител по математика в СПГ “Княгиня Евдокия”, София вече четвърта година. По образование инженер и с дългогодишен опит в частния сектор, Евдокия става учител “на шега”. В ролята си на родител тя се сблъсква повторно с българската образователна система. Нейният интерес към образованието е бил по-неосъзнат, докато не започва да помага на децата си за изпитите след 7 клас, където навлиза толкова надълбоко в материала с децата си, че успява да определи местата им в класирането преди да излязат официалните резултати.
Разказва, че е станала учител съвсем случайно, след като напуска работа и от любопитство влиза в сайта на РУО и кандидатства за работа. Попадайки в съвсем нов и непознат свят, тя успява да преодолее първоначалните трудности с предизвикателната професия и да отсее смисъла измежду всичко. Ключова тогава е подкрепата на директора.
За краткия си стаж като учител Евдокия не просто намира призванието си, а и надгражда уменията си, като поема лидерска роля в училищната си общност – става Google сертифициран трейнър. Това позволява тя да води вътрешни обучения и да подкрепя учителите в развиването на дигитални умения, експериментирането с технологични инструменти и по-специфично – възможностите, които Google за образованието предоставя. Евдокия е от дипломираните трейнъри на най-големия випуск на програмата през 2023 г., когато екипът на Центъра връчи официално сертификатите по време на конференцията “Умения за иновации в образованието”.
Новото издание на обучителната програма за Google Certified Trainer на Център за творческо обучение предстои през лятото на 2024 г. Учителите могат да кандидатстват за пълна стипендия за участие до 16 юни 2024 г., като последват стъпките тук: https://cct.bg/google-certified-trainer/
Как според теб изглежда училището на бъдещето?
Училището на бъдещето със сигурност ще бъде високотехнологично. Но имам усещането или по-скоро надеждата, че някак си ще се върнем към духовното. Това да сме технологични не означава да сме роботи – струва ми се, че в един момент ще се получи момент на насищане и ще се върнем и към по-духовната страна на нещата.
Когато се говори за дигитални умения, е важно да вървят ръка за ръка с развиването на социално-емоционални умения. С какво експериментираш в учебния час?
Малко е трудно експериментирането, когато става дума за математика, но едно е сигурно – нещата, които трябва да покрием като материал, не работят да бъдат изучени по методиката, по която са заложени. Със сигурност трябва да се мине към нещо ново.
Експериментите ни са най-вече в нашите 3 паралелки по модела 1:1 (устройство за всеки ученик) и това ни дава повече възможности да обърнем класната стая и да оставим учениците да работят повече сами. Интересно им е. Невинаги се справят, но мисля, че това е пътят. За нас учителите също е не по-малко трудно. Учениците все още се затрудняват да обработват информация, да анализират и да проявяват критично мислене. Често пъти нямат никакво мислене. Не могат да формулират теза – те също са обременени от този стереотип, нищо, че са млади. Безспорно системата влияе еднакво и на двете страни.
Все пак в последните месеци работим по проектно базирани уроци, успяваме да провокираме учениците да работят сами, да бъдат ангажирани и да се чувстват значими. Определено смятам, че такъв тип преподаване е много полезен, а той им дава и много други умения, които, ще им бъдат нужни далеч извън обхвата на училището.
Поздравявам те за смелостта да станеш обучител на учители, докато си в началото на учителската си кариера. Как реши да тръгнеш по пътя на Google Certified Trainer?
По принцип не съм такъв човек – обикновено обмислям повече, отколкото трябва, но някак си ме зарази учителската дейност и програмата за трейнъри. Много бързо се случи. През лятото на 2022 започнахме да се обучаваме по програмите на Център за творческо обучение по инициатива на директора. Преди това работихме в Teams. Не бях чувала за инструментите на Google до тогава и известно време експериментирахме с колегите, тогава STEM беше най-актуалната тема. Преминахме и обученията от цикъла “Училище в облака”. В края на 2022 взех сертификата за Google Certified Educator ниво 1, после с още двама колеги се записахме за ниво 2.
Мария Тасева от 44-то училище ни водеше обучението “Училище в облака: Въведение”. По време на обучението тя в почивката дойде при мен и ме попита: “Искаш ли да станеш трейнър?”. Каза ми, че вижда, че на мен ми се занимава, а има нужда от повече такива хора. Тази реплика някак си ми остана в съзнанието. По принцип нямах планове да продължавам програмата, но естествено се прояви желание да опитам. Когато видях, че Центъра предоставя възможност и за стипендия, реших да кандидатствам.
Все още не бяхме планирали с училищното ръководство да пристъпим към този етап на Google профилирането в училище, но исках да опитам сама, без да ангажирам никого. Това, че бях стипендиант на програмата беше много важно за мен. Позволи ми да повярвам, че наистина мога да бъда трейнър. И до днес продължавам да гоня нивото, което вътрешно за себе си изисквам.
Какво беше най-предизвикателното за теб в ролята ти на трейнър?
Най-трудно е първоначално да убедиш колегите, че има смисъл, защото смисълът се вижда работейки с инструментите. Признавам, че дори аз самата не бях дълбоко убедена в ползите от дигиталната трансформация, защото съм от едно поколение, което обича книгите. Продължавам да обичам да чета и все още някои неща са ми полезни да ги направя на хартия, да ги разпечатам, да си ги видя.
Разбирам много добре съпротивата на колегите от тази гледна точка. От друга страна я има и естествената човешка съпротива към новото, защото те вади от зоната ти на комфорт. Някак си ни е по-удобно да седим там.
Да, развиването на тези умения е инвестиция от време, но тя се изплаща и ефектът от нея се мултиплицира. Все още сме в началото на този процес, но вървим в правилната посока.
Твоето отношение към технологиите и хартията може да послужи като добър баланс и да подкрепи колегите ти в промяната, защото ти ги разбираш. Как като трейнър ги подкрепяш на седмична база?
Това е моята цел и в никакъв случай не го правя на всяка цена. Забелязва се някаква промяна в училищния екип – учителите вече са по-склонни да експериментират. От там вървим с малки крачки. Стремя се да има цел и да не е просто хаотично.
Започнах да правя кратки обучения. Всички учители по принцип имаме проблем с липсата на време. В нашето училище броят на децата расте, учим на две смени. Започнах, като им пуснах една анкета, за да разбера кога им е най-удобно да се срещаме, и в началото бяха вечерни срещи. Обещала съм на колегите винаги да са много кратички срещите – гледаме да не надхвърлят повече от половин час. По отношение на времето все още търся конкретно решение.
Правя срещите с идеята да са по желание и винаги да покажем нещо конкретно. Хвърлям някаква закачка – “Ето сега ще ви покажа как се разклонява формуляр” – важно е да има някаква конкретна задача.
Директорът е зад мен във всичките ми идеи, което е чудесно. Изготвяме таблици, формуляри, за да улесним някои от административните процеси.
Върху какви Google инструменти се фокусирате освен работата с Google Classroom?
Използваме Google формуляри, слайдове, документи. Аз им направих обучение в началото за Google класна стая – повечето вече имат стаи и се справят с основните функционалности. Използваме си Google Drive, опитваме се да качим цялата администрация там. Миналата година направих формуляр за отпуски и той беше добро решение, учителите се научиха да го използват. Направих и вътрешен сайт, към който закачих бързите връзки. Изпращам на колегите анкети често, за да споделят обратната си връзка, търся ги и по отделно.
Винаги припомням на колегите, че няма нищо лошо в това да не знаеш всичко.
Колегите имат ли някаква представа каква е твоята роля? Какво е разбирането им за Google сертифициран трейнър?
Не съм много сигурна, че разбират какво представлява. Един колега ме нарича “лейди Гугъл”. От това до всякакви въпроси като “от колко часа ще е съветът”, които нямат нищо общо с моята работа.
Няколко колеги, около 17, преминаха обучението за Google сертифициране ниво 1, но се надявам да продължим с квалификацията на още от тях и да работят по-активно. Ще работят и по модела 1:1. Но увеличаването на децата в училището и процесите, който това предизвиква, заема голяма част от времето ни.
Когато конструирам моите вътрешни обучения, се стремя да не са на едно ниво, тъй като всеки си има собствено темпо. Решила съм да ги разделям по групи. А ако успея да имам и още един трейнър в училище би ми било от голяма полза.
Аз съм си набелязала една колега, която ми се ще да стане трейнър като мен. Много е подходяща и я агитирам. Работим добре заедно и ми е голяма надежда. Безспорно си имам нужда от другарче в тази работа, най-малкото за взаимна мотивация, когато човек преминава през предизвикателствата.
Защо смяташ, че имаш нужда от още един трейнър?
Трудно е да си сам, екипът е важен. С моята колега мислим еднакво. Имаме желание за промяна, дори с идеята на нас самите да ни стане по-лесно – административните процеси в училище също подлежат на “ремонт”. Тя също идва от бизнеса и е учител от две години. Вероятно това, че сме били дълго време извън системата, ни помага. Опитът в частните фирми и процесите там могат да бъдат много полезни за образованието и да се адаптират в тази среда. Училището вероятно трябва да си остане по-консервативна система, в сравнение с частния сектор, но има доста неща, които могат поне малко да се коригират, без да се загуби същността.
Какво би посъветвала някого, който планира да тръгне по пътя на трейнъра?
За всеки е индивидуално, но ако наистина някой се е замислил за това, значи може би това е неговото.
Програмата е изключителна. За мен беше невероятно преживяване.
Най-силното въздействие върху мен имаше това, че се срещнах с хора, които мислят по подобен начин като мен. Това беше много вдъхновяващо. Всеки си е в собствения колектив, където има някакво единомислие, но попадайки на такова място виждаш една общност.
Усещането, че си част от нея е изключително приятно. Чувстваш се по-сигурен и знаеш, че имаш кого да попиташ за съвет. Знаеш, че ще получиш помощ. Беше ми изключително приятно. Разбира се, като труд и работа, си е сериозно.
Отделих цяло лято на това и имам още много какво да науча. Нито за миг не съжалявам и се радвам, че успях да се преодолея.
Ако някой се е замислил и се колебае, значи може би това е неговият път, и го съветвам да се хвърля смело.
Поддържаш ли контакт с другите колеги от випуска по програмата?
Имаме си контакти с тях, но не си общуваме много засега. Ще се радвам да имаме повече срещи на живо – срещите по време на програмата бяха много зареждащи. На конференцията “Умения за иновации в образованието” миналата година се видяхме с част от тях.
Най-хубавото е човек да усети подкрепа от общността.
Какви са твоите бъдещи планове в училище?
Център за творческо обучение ми даде невероятна възможност да се включа в програмата на Intel за изкуствен интелект за младежи – в момента се обучаваме за работата с изкуствен интелект по нея. Още сме в началото. В края на април очакваме и още едно обучение от Центъра за изкуствен интелект, в което ще се включа. Планирах да намаля малко темпото, но сякаш няма да стане, тъй като изкуственият интелект не чака почивка.
В момента го използвам в училище, макар и не ежедневно – за разработка на уроци. По математика не е много добър, трябва му време да се подобри. Помогна ми и по отношение на идеи за интегрирани уроци – да ми посочва междупредметни връзки. Там го използвах в един от плановете за уроците, които разработвахме за нанотехнологии.
Мисля върху това, как да го внедрим в работата си, ние като учители, и как да научим учениците да го използват ефективно като инструмент за учене. Предизвикателство е да ускорим адаптивността си към новото и да го интегрираме в системата.
Интервю на Мария Цакова за блога на Център за творческо обучение.
Още интервюта с вдъхновяващи учители вижте в рубриката ни в блога “Учители за пример”: https://classroomtech.bg/category/teachers-for-example/
