Свобода Гагарова оставя театъра да влезе в часа на класа

Когато се свържем с някой учител за интервю, обикновено получаваме следната първоначална реакция насреща: “Но аз нищо не направих, освен да…”. Така се случи и с тази дама.

Госпожа Свобода Гагарова е старши учител по английски език в 12-о училище в София Цар Иван Асен II. Работи в сферата на образованието от 1988 г., но причината да я поканим в блога Classroomtech не е в дългия ѝ професионален опит, а в това какво прави с него.

С госпожа Гагарова се срещнахме при едно невсекидневно обучение, посветено на драма методите за преподаване. Мария Хелстола – учителка по фински от Финландия, предаде опита си в използването на форумния театър* с ученици, а екипът на Център за творческо обучение поиска от учителите, присъствали на заниманията, да разкажат за това как са ги използвали и адаптирали в работата си. Накратко, зададохме им домашна работа за учебната година.

Госпожа Гагарова “не прави нищо”, освен да даде възможност на учениците си да поставят тема по избор в часа на класа. С разиграването се заемат няколко момичета, с интерес към творческото изразяване. Момчетата отказват да участват в подобни занимания, което госпожа Гагарова описва като обичайно поведение за възрастта им – 14-15 години.

Лидер на групата е ученичка, която показва отношение към “психологията на нещата”. Тя обединява съученички с афинитет към сценичните изкуства и такива, които просто имат нужда от повече активност. Действието се развива само два месеца след началото на учебната година в ново училище и с нов клас.

Момичетата поставят сцена, в която среща с непознат води до отвличане, чийто извършител остава неразкрит. Героите включват две сестри, заети родители, некомпетентен следовател и противоречив свидетел. Историята няма щастлив край, но театърът става повод първо за смях и закачки в клас, а после и за сериозна дискусия относно какво в тази поведенческа картина може да бъде променено и как. Обсъжда се отношението към етническите малцинства, доверието и връзката между деца и родители, пасивната роля, отредена на властите.

Госпожа Гагарова намира смисъл в разиграването на подобни и други теми със средствата на форумния театър в училище. Според нея подобен подход помага най-вече на децата със сериозни вътрешни или семейни проблеми или на такива, които изпитват болезнена неувереност. Оценява, че позитивната комуникация също представлява предизвикателство.

“Проблемът е много деликатен. Дори когато става дума за роля в училищна сценка, а не изразяване на личен проблем, учениците пак стъпват на собствения си опит и по този начин разкриват себе си. Много деца, които имат травми, не искат да говорят за това, дори и със съучениците си, които са естествените им събеседници и приятели, точно заради жестоки подигравки и тормоз сред тях”, сочи госпожата. Според нея, много обиди и дори физически удари се представят като приятелски.

“На практика, те непрекъснато играят и търсят своята граница. Има интелектуално разбиране за това какво не е наред с този тип общуване, но няма желание за промяна и работа в тази посока.”

Ако имахте абсолютна власт в училище, какво бихте направили?

“Бих започнала с един встъпителен курс – 15 дена или месец, в който ние действително да правим това – разиграване на ситуации, процедури. Приравнителен, встъпителен курс за поведение. Защото нашият най-голям проблем, всъщност, е публичното поведение. Поведението в училище. Какво правиш в този случай.

Представяме си че в един такъв встъпителен курс могат да се използват методи като форумния театър. Да, действително имаме конфликт, разиграваме този конфликт и ги питаме как да разрешим казуса – така ли трябва да бъде? Както вие се държите?”

*Какво е форумен театър?

Форумният театър е създаден като сценичен и образователен инструмент от именития бразилски театрал и културен активист Аугусто Боал (16 март 1931 – 2 май 2009). Докато заема позицията на общински съветник в Рио де Жанейро между 1993 и 1997 година, той полага основите и на „законодателния театър“.

 

Боал е завършил в Колумбийския университет (САЩ), където изучава техниките на Бертолт Брехт и Константин Станиславски. След завръщането си в Бразилия оглавява театър Арена в Сао Паоло, където постига значителен успех. След преврата в държавата през 1964 г. е арестуван за културната си дейност и прогонен в съседна Аржентина, където остава в изгнание в продължение на пет години. В този период написва няколко книги, сред които и „Театър на потиснатите“ (1973 г.). Произведението се превръща в основа на форум театъра като метод за разрешаване на конфликти.

Най-разпознаваемата особеност на формата е активното участие на публиката в сценичния процес.

(Visited 201 times, 1 visits today)
By |2018-10-07T07:52:04+00:00юни 22nd, 2018|Интервю|0 Comments

About the Author:

Nadezhda Yurukova

Pin It on Pinterest

Share This