Мария Хелстола: Учениците във Финландия също имат домашни

Интервю: Надежда Юрукова и Светлана Михайлова 

Мария Хелстола е  учителка по фински език и литература, която гостува в България по покана на Център за творческо обучение, за да представи драма метод за преподаване на езици. Тя работи в средното училище “Ана Тапион” във финландския град Айто с ученици от 13 до 16-годишна възраст. Член е на борда на асоциацията, посветена на финландското образование по драма (Finnish Drama Education Association (FIDEA), както и редактор на изданието на асоциацията FIDEA-Journal. Университетската специалност, която й дава квалификация да си служи с драма метода на преподаване се нарича „Драма образование“. Мария с изненада научи от участниците в нейното обучение, че такава дисциплина не съществува в българските висши училища по изкуствата.

Предлагаме ви кратко интервю с нашата гостенка, в което разговаряме за драмата като училищен предмет, митовете за финландското образование и истинските причини за продуктивно развитие на просветата.

Разпространен предмет ли е драмата въобще във финландските училища?

Да, доста често се среща, но не е задължителен. Драмата не е отделен предмет в националната образователна програма, но е въведен от много училища като допълнителен избираем предмет. Учениците обикновено избират между драма, домашна икономика, занаяти и различни езици. Всъщност се опитваме да наложим драмата като предмет в националната програма от десетилетия. Все още не сме постигнали тази цел, но в учебната програма за следващата година думата „драма“ е спомената 30-40 пъти във връзка с различни предмети, най-вече фински език и литература.  Там пише още, че учителите трябва да преподават драма умения на учениците и в други предмети като история, биология и др. Споменато е, че учителят трябва да използва драмата като метод.

Според Вашия опит, какви са главните предимства на драма метода, какви специфични умения придобиват учениците, които са минали през подобно обучение?

От моята гледна точка предимствата, разбира се, са много, но първото, което ми идва на ум е фактът, че драмата е метод, който позволява на всички да участват в учебния процес на своето ниво. Обикновено в класната стая имаме ученици с различни нива на напредък, както, например, е в часовете по езици – някои не знаят дори как да кажат името си, а други се изразяват свободно. Когато използваме драма метода, всеки участва според силите си към момента. Ако използваме драмата като метод в клас с различни ученици, от различен произход, те могат да работят заедно и всички да научат нещо ново.

Идеята за това интервю възникна след като споменахте, че след ден в България сте се натъкнала поне на три мита за финландската образователна система, които са доста популярни из глобалната мрежа или социалните медии. Ще ни помогнете ли да внесем повече разбиране по този въпрос?

Първият мит който срещнах беше, че се отказваме от оценките. Едва ли не, Финландия вече няма да използва цифрови оценки. Това не е вярно. Истината е, че новата национална програма казва, че всяко училище или всяка община, която администрира няколко училища, ще може да избира между няколко вида оценяване като част от собствената си, местна програма. Могат да решат как да оценяват работата на учениците от първи до седми клас, тоест от 7 до 13-годишните. Това може да става и по обичайния цифров метод или пък само с думи като „слаб, „добър“, „много добър“ и „отличен“. Също могат да провеждат разговори с всеки ученик и родител като форма на оценяване. Все пак, съществува вариантът с цифрово оценяване. Също така в осми и в девети клас, които са последните в основното и средното образование [във Финландия] задължително се използват цифри. Така че, Финландия не се отказва от оценките.

Кой беше вторият мит, който срещнахте?

Вторият е, че се отказваме от учебните предмети. Излиза, че всеки предмет ще бъде заличен и цялото преподаване ще бъде тематично. Истината е, че новата програма указва, че всеки ученик трябва да има шанса да участва е един тематичен проект в учебната година. Тоест, местната образователна администрация, де юре, може да реши да премахне определен предмет или всички предмети и да остави учителите и целия училищен колектив да работи по теми цялата година, което обаче няма да се случи никъде, сигурна съм. Да, има такава възможност, стига да измислиш начин да покриеш изискванията на националната програма. Най-лесният подход за реализиране на програмата е, например, всяко училище да отдели около седмица за проекти от този тип, а учителите, които проявят интерес, могат да формират екипи, да интегрират предметите си и да зададат обща тема на учениците за седмица, или, може би, дори само ден – това е достатъчно от гледна точка на националната учебна програма.

В предварителния ни разговор споменахте нещо за домашните задания?

Да, съществува мит, слух, който се върти в световен мащаб, че финландските ученици не получават домашни, но и това не е истина. Имат домашни. Точка.

Всъщност, как учителите се подготвят за драма метода? Как се обучаваш за него? 

Това е актуален проблем в момента, защото сега националната програма задължава почти всеки учител да използва метода „драма“, но много от тях не знаят как. Може би се изразявам политически некоректно, но, нека разбием и мита, че финландското образование е съвършено. То не е. Всъщност, аз, лично съм притеснена от ситуацията, защото програмата казва, че учител по история, например, трябва да преподава по драма метода. Но как може да  го направи, ако не е подготвен. Учителят обаче сам решава дали да се обучи.

Можем ли да заключим, че финландската образователна система се е развила добре точно благодарение на постоянното усъвършенстване и търсене на по-добри начини на обучение? От дистанция изглежда така.

Да, определено! Но, понякога, когато наблюдаваш процеса отвътре, ти се струва, че той се развива твърде бавно. (Смях!)

(Visited 892 times, 1 visits today)
By |2018-10-07T07:53:50+00:00юни 9th, 2017|Интервю|5 коментара

About the Author:

Nadezhda Yurukova

Pin It on Pinterest

Share This