Всичко което искате да знаете за програмирането, но се срамувате да попитате

От Надежда Юрукова и Гергана Райжекова

Случвало ли ви се е да разговаряте с някого за програмиране, ако самите вие не се занимавате с това? До миналия четвъртък не се беше случвало и на нас, но сега можем топло да го препоръчваме на всеки, който ползва световната мрежа и особено, ако работата му е свързана по някакъв начин с интернет.

Ние сме Надя и Гери от Център за творческо обучение и миналия четвъртък посетихме Пловдив, за да разговаряме с Антон и Петър от Code School Plovdiv за front end и back end програмирането. Предизвикахме ги да ни разкажат за работата си като на хора, които възприемат програмиста почти като извънземно и са с предварителната нагласа, че, дори да опитат, няма да разберат какво точно върши той. Двамата млади мъже не само не се уплашиха от тази задача, но показаха опит и компетентност, от които има какво да се научи и то не само за естеството на тяхната професия, но и за ролята ѝ в живота на всеки интернет потребител. Уверени сме, че разговорът ни с двамата лектори на Code School Plovdiv ще ви бъде полезен и интересен колкото и на нас.

Първият курс по back end програмиране в Център за трансфер на технологии в пловдивския Дом на културата „Борис Христов“, воден от Петър, започна преди близо два месеца, а този за front end, воден от Антон Чолаков, предстои и набира участници.

Какво би трябвало да си представят хората, когато кажем front end програмиране?

Това е всичко, което потребителите в интернет виждат и използват. Онова, което ще ги накара да останат в една страница и да се върнат на нея.

Това дизайн ли е или програмиране?

Това е програмиране, но frontender (фронтендер), който няма вкус към дизайна, не може да бъде добър в работата си. Не говорим за вроден талант или усет, а за принципи и насоки, които подлежат на научаване от всеки, който има желание. До скоро фронтендът се свеждаше до „разрежеш“ визуалната фасада на страницата така, че да се сдобие с работещи бутони на правилните места, например. В днешно време включва много повече логика и вплетени архитектурни решения. Фронтендърът трябва да развитие мисленето си не само по отношение на дизайна и визуалните елементи, но и откъм структурата на кода. В резултат човек изпитва удовлетворение, когато продуктът на неговия труд е причина за това хората да предпочетат определена страница и да се връщат на нея.

В този ред на мисли, какво е да си фронтендър?

Да си front end програмист е много интересна работа. Постоянно учиш нови неща, винаги някой има нужда от теб.

Откъде научаваш за новостите в света на фронтенда?

От работата си всеки ден – тоест от разработването на реални проекти, които се използват от реални потребители.

Когато посещаваш нови сайтове или използваш нови приложения – кое е първото, което ти прави впечатление като на фронтендър?

Общата подредба на елементите, цветовете, дали е достатъчно ясно за какво е този сайт, какво мога да правя в него и дали с минимален брой кликове стигам до това, което ме интересува.

Как се постига тази интуитивност?

Следват се правила, стандарти. Сами по себе си те не са сложни, но трябва да се прилагат последователно в целия процес на изграждане на уебстраница или приложение. Те представляват съществена част от front end курса.

Съдиш ли по сайта или приложението за доверието, което може да имаш към определена фирма, доставчик на услуги…?

Фронтендът носи тежестта на голяма част от комуникацията с потребителя, клиента. Съответно, фронтендърът е човекът, чиято работа може съществено да допринесе за имиджа и доверието към някоя компания. Винаги от сайта може да се съди за фирмата, организацията, която представя, както и за очакваното качество на услугата или продукта, които предлага.

Първото нещо, което очакваш от един сайт, независимо дали си програмист или не, е да зареди бързо. Никой няма да чака повече от няколко секунди. Това също е сред основните фокуси на front end курса – нещата да работят бързо, да са оптимизирани. Няма потребител, който да търси нещо важно в дадена страница повече от няколко секунди.

Колко често един уебсайт, страница, създадена от теб, трябва да се доразвива, променя?

Непрестанно. Процесът на доразвиване и усъвършенстване на дадено приложение или страница продължава и след като то е представено на потребителите. Всяка нова тенденция, всяка нова вълна при развитието на интернет обществото като цяло да се прилага в софтуерните продукти. Във фронтенда това е от изключително значение. Преди десет години, например, потребителите масово използваха настолни компютри. Сега те са в пъти повече и по-голямата част от тях използват мобилните си телефони или таблети.

Ако имаше власт над образователната система, къде би поставил програмирането?

Бих го поставил на едно ниво с математиката. А тя къде се намира зависи и от учителя и от програмата…

А ако не си на „ти“ с математиката?

Дори и хората да не са получили достатъчно от учителите си или да не са настоявали достатъчно да го получат, винаги могат да използват интернет ресурси или да се запишат на курс като този, за да се доберат до информация и знания, които да им помогнат да се развият в областта на програмирането.

Типът мислене, който се развива с математиката и програмирането, предполага систематично търсене и намиране на решения за разнообразни проблеми, които се разбиват на по-малки задачи, например…

Петър Йочев, обучител, back end, Code School Plovdiv

Петър: Учим се от грешки – свои и чужди

С Петър, който води курса по back end програмиране, разговаряме преди 12-ото занятие в Code School Plovdiv. Комуникацията му с курсистите се развива непринудено, в приятелска обстановка. Според него е много важно хората да не се срамуват да задават въпроси.

В програмирането, като във всяка друга дисциплина, се учи от грешки – свои и чужди. Хубавото на този тип работа е, че обикновено работиш със софтуер, който ти посочва грешките и пропуските, докато развиваш проекта си – нещо като невидим партньор, който ти помага да видиш къде какво изпускаш. Но има и друг вид грешки, които никой няма да ти посочи. За тях трябва да си достатъчно разсъдлив, за да ги намериш, казва Петър. Тези грешки възникват, когато привидно правилно си си написал софтуера, кода, но приложението му не е правилно, тоест, в него има логически грешки. Тоест, потребителското поведение, което си заложил в програмата, може да не е очакваното.

Петър ни сподели още, че езиците на програмиране не са толкова машинни езици, колкото човешки езици. Повечето съвременни езици за програмиране са изградени така, че като пишеш код, пишеш изречение на естествен английски. Целта е, когато друг човек чете твоя код, да разбере логиката на това, което си писал, още докато го чете на ниво команди. В този смисъл, изучаването на езици е полезно за програмирането, логиката в кода.

Притеснителни курсисти

Разпитахме и двама от курсистите – Георги и Казим

Откъде разбрахте за курса?

Г: От интернет.
К: От един приятел.

Как сте с математиката?

Г: Зле…
К: Добре съм…

Защо избрахте back end?

Г: Кое?
К: Защото е по-интересно от front end, според мен.

С какво искате да се занимавате в бъдеще?

К: Не само очаквам, но искам да се занимавам с това, затова съм тук.

В Пловдив или извън Пловдив?

Г и К: В Пловдив!

Какво ще кажете за заядливия Петър?

Г и К: Заядлив?!?!

(Visited 1 861 times, 1 visits today)
By |2018-10-07T07:52:20+00:00март 19th, 2018|Интервю|0 Comments

About the Author:

Nadezhda Yurukova

Pin It on Pinterest

Share This