В разгара на кандидатстването по Национална програма „Изграждане на училищна STEM среда“ 2020 г., на дневен ред излиза въпросът как всъщност изглеждат STEM центровете и учебните работилници, какво е предназначението им и за кого.
Програмата предлага възможност на училищата да кандидатстват в две категории (малки и големи проекти) за създаването на центрове по науки и технологии, които да отворят вратите за ученици и учители към по-завладяващо образование и да разкрият нови хоризонти за професионално развитие.
STEM центърът в училище трябва да предоставя добра възможност за интегриране на иновации, да даде практическо измерение на учебната програма и да подкрепи проектно-базираното обучение. Пространството, в което е изграден STEM центъра се различава от стандартното разпределение на класна стая. Оптималното решение е центърът да бъде разделен на сектори за различни групови дейности (за екипна работа, за изработване на материали, за презентиране и др.). Пространството, заедно с технологиите и материалите в него трябва да подпомага учебната програма и да бъде достъпно за всички в училище, а не единствено за клубни дейности на ученици с изявени интереси в областта на науките и технологиите. Нещо повече, STEM центърът може да се превърне в своеобразен мост между училищната среда и местния бизнес, в място за среща на учениците с представители на професионални организации, изследователи, специалисти, родители.
STEM център или Makerspace?
Makerspace или учебна работилница е работно пространство за сътрудничество, в което могат да се използват както високотехнологични, така и обикновени аналогови или механични инструменти.
Извън училищната среда центровете от типа Makerspace разполагат с разнообразно оборудване за практическа работа и производство, включително 3D принтери, лазерни резачки, поялници и дори шевни машини. Оборудването варира в зависимост от достъпа до финансиране и интересите на общността, която поддържа работилницата.
В някои училища по света Makerspace е място, където учениците извършват дребни сервизни и ремонтни дейности. Така например, в Makerspace пространството на Ethical Culture Fieldston School в Ню Йорк, ученици сами извършат смяна на счупени дисплеи на смартфони на свои съученици. Това спестява време и разходи, и позволява да се усвоят нови умения, които иначе не биха могли да бъдат придобити лесно.
Какво оборудване и технологии са подходящи?
Отпускането на целево финансиране за STEM центровете предлага изкушаващата възможност да бъде закупено “най-доброто на пазара”. Скъпи учебни материали и оборудване обаче не винаги са подходящи. Добре е да се заложи на устойчиви и дългосрочни решения, създадени специално за работа в учебна среда. Например съвместимите части на различните комплекти на LEGO® Education ги правят подходящи за дългосрочна употреба. Базирани на основата на универсалните LEGO® “тухлички”, комплектите могат да се допълват с нови елементи, както и да се надграждат, за да отговорят на интересите на ученици от различни възрасти.
Експертите на Център за творческо обучение препоръчват решенията:
Виртуалната и добавена реалност вече са достъпни за всяка класна стая, като не е необходимо закупуването на скъпо техническо оборудване!
В Google Експедиции са налични над 1150 експедиции по всички природни науки. Те са напълно безплатни и покриват забележително количество учебно съдържание по биология, физика, химия и други науки, като са достъпни на таблет, Chromebook или смартфон. Модели на клетката, системите на човешкото тяло, атомната структура на елементите и слънчевата система са само част от представените примери.
В момента над 20 училища в страната внедряват иновативната технология и използват съдържанието безплатно. Сайтът на проекта е https://vr.cct.bg
Консумативите за техниката, с която учениците ще работят, често е сред най-големите пера в бюджета за поддръжка на STEM центъра и високата цена може да доведе до тяхната липса в неподходящ момент. Цената на консумативите задължително трябва да се вземе предвид при избора на оборудване като 3D принтер/скенер, обикновени принтери или други машини, чиято функционалност зависи от наличието на специални допълнителни приставки или консумативи.
Готови ли са учителите?
В която и посока да реши едно училище да развие своя STEM център, подготовката на преподаватели, които ще работят с учениците в това пространство, е от първостепенно значение. Да се предвидят обучения за това как се използват технологиите и възможностите на STEM центъра / учебната работилница по най-смисления и полезен начин е фундаментално, за да не се превърнат тези пространства в хранилища за скъпо оборудване.
Важно е училищата да подходят творчески при търсенето на решения за повишаване на квалификацията на учителите, които ще работят в новите STEM центрове. Търсенето на партньорства с нестопански организации, технологични центрове и университети е само малка част от възможностите.
Благодарение на подкрепата за образованието чрез дейности и програми от ЕС, обучението на учителите може да се осъществи в условията на международно партньорство и обмяна на опит.
Пример за такава възможност е проектът “Makerspaces за иновации в практиките на преподаване” (No 2019-1-IT02-KA201-062448), реализиран с финансовата подкрепа на ЕК по програма Еразъм+, Ключова дейност 2. Целта на проекта е популяризирането на философията на FabLab и Makerspace, и интегрирането на техния подход в учебните практики с цел повишаване на интереса и мотивацията на учениците. Партньор за България е Център за творческо обучение, който работи в сътрудничество с организации от Италия, Испания и Естония. В рамките на този проект, през м. декември 2019 г. трима български учители се включиха в обучение във FabLab в Бергамо (Италия).
“
Този тип центрове са ситуирани в големите градове, затова ми се иска малки селищни места и училища да имат възможността да изградят такъв тип места за STEM инициативи”
казва Биляна Йорданова, учител по информатика и ИТ, ПМГ „Проф. Емануил Иванов“ гр. Кюстендил, след участието си в обучението в Бергамо.
“
Възможността за обмяна на идеи и опит с хора, ангажирани в тези пространства е изключително полезна! Показаните ни практики и опит дават възможност за следване на удачен и успешен модел при формиране на подобни пространства като част от българската учебна среда”
споделя друг от участниците в обучението – Янислав Картелов, учител по информатика и ИТ от МГ “Акад. Кирил Попов” гр. Пловдив.