Запознайте се със Стоил Иванов – младият учен, който пали децата по физиката!

Автори: Надежда Юрукова, Гергана Райжекова
(8 минути за четене)

Стоил Иванов – обучител и автор на учебни занимания по физика за деца и младежи, но, преди всичко друго, учен!

Стоил Иванов е един от главните заподозрени за успеха на международния детски научен лагер Science Camp, който се проведе по-рано това лято в Кранево. 

Освен за работата му с децата, физиката и математиката, разговаряхме още за плазмени двигатели, отразяването на научни статии в масовите новинарски медии, езиците в науката и за това колко е важно да знаеш, че не знаеш.

Стоил е физик по образование и занимание повече от 15 години. Завършил е НПМГ с профил физика, а после и Софийски университет – също с физика. Интересът му към тази наука обаче всъщност тръгва от математиката.

Как разглеждаш отношенията между физиката и математиката?

Те са много свързани. Съвременната физика без математиката не може, докато съвременната математика без физиката може, въпреки че в някои клонове без физика бива лишена от смисъл. Човек може цял живот да се занимава с математика без да пипне физиката, докато обратното не е възможно – един физик трябва да бъде преди всичко добър математик. Все пак математиката е инструмент, без който не можем.

Чрез математиката можеш да запишеш сложни физични процеси така че и други хора да те разберат. Тоест тя е нещо като универсален език. Много често, там където няма физична интуиция, математиката помага да се стигне до някакъв извод, който, на пръв поглед, не е очевиден и след това физиката го потвърждава или го проверява. От друга страна главоломното развитие на математиката в последните четири века до голяма степен се дължи на необходимостта да се опише новооткрит физичен процес. Така че математиката и физиката са един типичен пример за симбиоза.

Kакво за теб е най-важното нещо, което искаш да предадеш на децата?

На първо място е желанието да възбудя интерес у хората отсреща. Този интерес не се възбужда само чрез изсипване на факти, ами когато дадеш на човека малко информация и по този начин възбудиш любопитството му да задава въпроси. Човек задава ли въпроси означава, че нещо му интересно.

Как конструираш занятия за деца?

Използвам комбинация от няколко подхода. Едно от занятията за децата в Science Camp беше да се създаде макет на Слънчевата система. То е създадено изцяло по моя идея. Разбира се, трябва да се опреш на факти, които са установени от други хора. Като например какво е разстоянието между Слънцето и Земята. Но, като цяло, методът е измислен от мен. Идеята на това занятие е да накара хората да си зададат или по-скоро да си отговорят на въпроси, които, по една или друга причина, е възможно въобще да не са си задавали преди.

При друго занятие съм заимствал разработки, които са свободно достъпни в интернет. Разбира се, всичките ми занятия са свързани с образованието, което съм получил.

За едно от занятията трябваше да изработим специална апаратура, заедно с още един колега. Става дума за захранване, без което йонокрафта нямаше как да полети, създадено в катедра “Радиофизика и електроника” на Физическия факултет при СУ.

Това е високоволтово захранване с прав ток – от калибъра на 40 киловолта. То беше създадено специално за този курс с огромната помощ на едно момче, което е още в единайсети клас – Александър Тодоров от СМГ.

Какво ти носи работата с деца?

Работата с тези деца се получи вследствие на страстта ми към преподаването и познанството ми с Гери (Гергана Райжекова, координатор на младежките програми в Център за творческо обучение). Тя не спира да ме “тормози” за всякакви неща. Надявам се да не спира и в бъдеще.

Но най-напред изпитвам огромно удоволствие от преподаването. Първо, винаги е хубаво чувството, ако успееш да внесеш малко яснота в живота на друг човек. Има хора, на които това им е призванието. Може да е по различни поводи – може да е за здраве, за философия…Аз съм най-компетентен по темите физика и инженерство. Няколко години преподавах във фирмата, в която работех. Там се занимавах с обучаване на новопостъпили инженери. Това са мои връстници, често и по-възрастни от мен. Правех го в продължение на четири години и така разбрах, че много харесвам преподаването. За щастие и обратната връзка беше “Стоиле, отдава ти се”. Тогава реших да се върна в университета.

Стоил Иванов с двама от участнциите в Science Camp – Грети и Ботйо (можете да прочетете отделно интервю с тях в блога) и координаторът на младежката програма, отговорен за всичките ѝ успехи – д-р Гергана Райжекова

Вече бях завършил магистратура по аерокосмическо инженерство и комуникации. Там продължих с докторантура, като основната идея зад нея беше, разбира се, да задълбоча познанията си по физика, но също така да получа право да преподавам в университет. Поради това, че ми харесва преподаването и това да подготвям занятия за всякаква публика, и благодарение на това, че се познаваме с Гери, започнах да преподавам на деца. Не ми е било цел, то просто се случи и се оказа, че много ми харесва.

След последния лагер, където отново си сътрудничихме с Александър Тодоров. Той също толкова се впечатли от работата с деца, толкова се влюби в чувството след като си накарал някое дете да се усмихне, да се размечтае, да си зададе въпроси, да продължава да те гони, да те тормози, да те пита за всякакви неща. Толкова много му хареса, че на връщане от лагера си говорихме за това, че и той много би искал да се занимава с нещо подобно.

Какво е най-важно за един обучител?

Най-важното качество – това важи за всякакви обучители – е човек да знае колко много не знае.  Няма нищо по-вредно от всезнаещ учител, или поне такъв, който претендира, че знае всичко. Човек трябва да бъде балансиран. Трябва да има задълбочени знания по дадена тема, но трябва да може и да допуска, че има още какво да научи и че не знае достатъчно на друга тема. И хората, които обучава трябва да се чувстват като част от екип, в който учат и работят заедно с учителя си. Именно това е най-важното според мен – един учител да умее да показва на учениците как да решават проблеми, как да подхождат към нерешени задачи, а не просто какви са решенията на проблемите.

Нещо интересно, което забелязах след като се върнах в университета, тъй като няколко години се бях отдал на друга кариера, а не на академични изяви – започнах да имам чести срещи с един мой професор, при когото написах бакалавърската си теза. Аз му задавах много въпроси, включително извън темата на дипломната ми работа. Забелязах колко често той ми казва “не знам”. А той е професор в пълния смисъл на думата – изключително умен човек, жив гений за мен, като тези, които гледаме по телевизията.

Как се казва този професор?

Професор Асен Пашов, той е професор, доктор на физичните науки. Ръководител на катедра “Оптика и спектроскопия” във Физически факултет при СУ. За щастие той ми отделяше много време и много често ми казваше “не знам”. Започнах да се питам как е възможно този професор да не знае. Тогава започнах да осъзнавам, че той толкова много знае, че знае колко много не знае и, ако не е експерт в нещо, няма да те заблуждава с шикалкавене. Просто ще ти каже, “не знам” или “това не го знам добре, но мисля това и това” и тук вече е задача на слушателя дали да слуша професора или не.

***

Връщаме се към Science Camp и децата в него. Това беше международен лагер. От твоя гледна точка, като лидер на екипа, с който сте учили заедно, имаше ли някакви съществени културни различия или проблеми в общуването между тях?

Логото на Science Camp

Фактът че имаше различни деца от различни култури не пречи по никакъв начин на общуването. Единствената пречка е ако някое от децата не знае достатъчно добре английски език. Тогава има моменти, в които не се разбираме напълно. Случи се в едно мое занятие.

Как преодолявате моментите на неразбиране?

На международния език на мимиките и жестовете. Все пак, лагерът не е само за наука, той е и за общуване. Много деца знаят английски на хартия, но в реална социална ситуация не се справят, поне не първоначално. С времето се отпускат и започват да общуват много по-свободно и непринудено.

Как трябва да се развива начинанието Science Camp според теб?

Зависи каква е целта на този лагер. За мен най-важно е какво ще остане в главите на децата като знания и умения – усет за науката. Какво ще остане с траен ефект? Ако Science Camp преследва траен ефект при децата, трябва да се правят различни занятия, които са свързани помежду си. Често едно занимание ти дава познания само по половината от определен научен проблем, а друго – по другата половина. Хубаво е да следват някаква тематика, да се върви към решаването на даден проблем и може да се постигне нещо по-голямо с чисто научна стойност.

Тоест създаване на бъдещи учени?

Да! Дори с един от преподавателите – Наско Стаменов, обсъждахме сценария, в който Science Camp представлява следното нещо: група деца отиват някъде, разделят се на отбори, на всеки отбор се дава някаква задача, някакъв проблем още в началото.

Например: Как можем да опазим пчелите? Започва да се мисли по дадения проблем, но, за да дадеш предложение за решението му, трябва да придобиеш определени знания. Съответно учебната програма на лагера да е подбрана така, че да покрива различните аспекти на тези проблеми. Това са физика, химия, технологии, програмиране и т.н. Децата сами да решават кой член на отбора в кои занятия да участва и все пак да работят заедно. Например, до обяд учат, а следобед прилагат знанията в решаването на проблема. Това е доста бегло обяснение, но мисля че дава представа в каква посока разсъждавахме с Наско. Световните проблеми са много и са много добре известни, само решенията им не са. Ако днешните деца не ги решат някой ден – не знам кой ще ги реши.

***

Корица на Омския научен вестник 2018

Английският ли е езикът на науката?

Зависи на коя наука.

Кой е езикът на твоята наука?

Руският. Точно в моята специалност – аз се занимавам с плазмени двигатели за малки спътници, физиката на плазмата е, общо взето, наука, основно разработена от руснаци и американци. Там интересното е, че по време на Студената война е имало много разработки, свързани с плазмата, но, заради цензурата в СССР, никой не е знаел с какво се занимават руснаците. Даже има период от около 20 години, в който няма нито една руска статия за определен вид плазмени двигатели, въпреки че е постигнато много. По този начин по време на Студената война се е акумулирало огромно количество знание, което се е разпространявало само и единствено в руските школи и то само на определени нива.

В момента можеш да отвориш сървъра на НАСА и имаш достъп до абсолютно всички рапорти и тестове. Даже съм чел какви изпитания трябва да премине един костюм на астронавт, който живее на Марс. Има го, отваряш, четеш, гледаш, ако искаш си проектираш костюм, който изпълнява тези изисквания… За съжаление, до ден днешен в Русия няма такова нещо. А дори да се появи то е само на руски език. Затова има много учебници, които са написани и са четени в руските школи по време на Студената война, но след падането на Желязната завеса не са преведени на английски, така че трябва да знаеш руски или поне трябва да можеш да четеш физичен руски.

***
Едно от нещата, които Стоил открива, докато прави обзор по темата на дисертацията си (т.е. отговаря на въпроса докъде е стигнал света и какво може да надгради към постиженията в някоя област на физиката) е, че съществува един-единствен електротермичен микровълнов плазмен двигател в света, разглеждан на теория с напълно разписана газова термодинамика, тоест има само една научна статия, публикувана по този въпрос в Омския научен вестник.

“Намерих я сканирана от Омския научен вестник. Това е единствената статия на тази тема в света, която успях да намеря. Мисля че само един японски екип от учени разработва подобен двигател в момента”, споделя Стоил. 

По думите му, мнението че руската физика е “друга” физика е разпространено в научните среди не само като шега. Това се дължи на факта, че там науката е виреела в затворена, различна екосистема, развивани са идеи, различни от световните…

***

Снимката е на NASA и показва т.нар. пукнатина в слънцето

Как гледаш на предаването на научни новини в масови информационни медии? Научни статии в ненаучни медии.

Почти не консумирам подобни източници на информация, но се сещам за един добър пример. При слънчево изригване през 2012-а година се получава нишка от плазма по повърхността на Слънцето, дълга, може би, под милион километра.

Заглавието на което попаднах е “Слънцето се пропука!”, което ме скандализира. Как така нещо течно се пропуква, тъй като Слънцето в есенцията си е плазма и се държи като (странна) течност, как се пропуква това нещо?

Дори аз се шокирах и прочетох статията и видях снимката, която наистина изглеждаше като пукнатина, това не може да се отрече, но тя е направена в определен спектър на светлината, там слънцето се вижда като гладка, жълтеникава сфера и пукнатината е една по-тъмна линия. И хора, които не разбират какво е това ще си помислят, че нещо натиска Слънцето отвътре, ще се пукне… Това съвпадна с последната дата от календара на маите, което доведе до паника при някои хора. Според мен медиите разчитат прекалено много на скандала и научните статии не правят изключение. В науката има много интересни неща, понякога се наблюдават истински чудеса при някой пробив, но защо трябва да бъде скандално?

Може би хората, които пишат, трябва да спрат със скандала, а хората, които ги четат трябва да знаят че авторите разчитат на скандала и да се опитат да подредят информационния пъзел без да се скандализират в процеса.

Има много примери, в които медии не са разбирали добре дадена научна статия и предават резултати, които са абсолютно неверни и дори ощетяват самите учени, които са написали тази статия.

(Visited 111 times, 1 visits today)
By |2018-10-07T07:50:51+00:00август 27th, 2018|Интервю|0 Comments

About the Author:

Nadezhda Yurukova

Pin It on Pinterest

Share This