Светът според Грети и Ботйо от Science Camp

Автори: Надежда Юрукова и Гергана Райжекова

Разговаряхме с двама 16-годишни софийски младежи – Грети Георгиева и Ботйо Борисов, за наука, изкуство, училище и за впечатленията им от Science Camp*.

Грети и Ботйо с Й

На въпроса как би се представил, Ботйо (с Й) шеговито отговори – С името и фамилията си. Той научава за Science Camp от имейл, изпратен до възпитаниците на Space Camp-Turkey** в България. Грети разбира за събитието от майка си, която е попаднала на обява за него в социалните мрежи.

Докато Ботйо предпочита сложни речеви конструкции, Грети, като възпитаник на езикова гимназия, успява да си служи по-лекo с думите. Той е посещавал научни лагери и преди, докато тя за първи път взима участие в такъв.

Грети и Ботйо с Й – ведри и усмихнати, както обикновено

*Международен научен лагер за деца и юноши, организиран от Център за творческо обучение, който се проведе в Кранево през юли 2018 г.

**Международен детски космически лагер, който се провежда в град Измир.

Момчета, момичета и стереотипи

Според Ботйо съществува неформален кръг от млади хора, които се интересуват от такива инициативи. Част от него – малка група момчета, е бил и на Science Camp. На въпроса дали вижда място за повече момичета в този кръг, отговори, че не общува с много от тях и не е наясно с мястото им в субкултурата на младите учени.

Грети не вижда липса на интерес към науките сред момичетата. Много нейни съученички участват в олимпиади по биология, химия и други науки и не вижда защо половете да не са изравнени в тези области.

Според Ботйо, много ученици, които се интересуват от науки, са изолирани. Грети не е съгласна и смята, че става дума за неработещ вече стереотип.

“Всички имаме какво да допринесем и можем да научим различни неща едни от други”, каза тя.

“Хората, независимо от това дали са мъже или жени, са почти същите”, заключи Ботйо.

Защо Science Camp

Грети споделя, че в Science Camp научните занимания са били доста по-забавни от тези в училище главно заради практическите опити и инженерството, което съпътства програмата на лагера.

Според Ботйо, достъпността на методите, които се използват в лагера, се дължи на възможността да се правят неща с ръце. Напомня ни, че става дума за млади хора, чието внимание е очаквано краткосрочно. Според него училището не се грижи достатъчно за разбирането на информацията.

“Като деца много по-добре ще ни се задържи вниманието, когато имаме какво да пипаме”, смята той.

Обучителят от Science Camp и Space Camp Стоил Иванов, Грети, Ботйо и координаторът на младежките програми на Център за творческо обучение д-р Гергана Райжекова

Кое ви е любимото занимание от Science Camp?

Грети: Много ми хареса, когато изстрелвахме ракети!

Ботйо: Бяхме разделени на отбори – хареса ми екипната работа.

И двамата много харесват опита с йонокрафт.

Как ви се струва идеята да има още два Science Camp-a в годината, които да се провеждат на български език?

Грети: На този лагер най-много ми хареса, че бяхме с деца от различни страни и култури. Така се разширява хоризонта, а и контактите ни.

Ботйо: Ако се увеличи количеството на Science Camp-ове, теоретично, ще има повече деца, които да ходят на тях. Ако са повече, това значи, че ще са по-достъпни, за да може децата да се виждат с хора с подобни интереси – това е много важна част от този тип лагери. Според майка ми, това е елитът на България.

Има ли нужда от конкурс за децата на Science Camp?

Грети: Може би, за да се популяризира още повече, е по-добре все още да няма такъв подбор.

Ботйо: Това е концентрация срещу популяризиране. Масовост срещу елитизъм. Зависи какво искам да представлява този лагер. Space Camp има подбор, защото той също цели да насърчи хората към научни професии и към НАСА … Ако има предназначение да тласне хората към научни занимания, не трябва да има подбор. Не мисля че ще има голяма полза да се подбират.

Ако вие решавахте какво е наука и какво не e, как бихте я определили?

Ботйо: Това е интелектуална дисциплина за практическо подобряване на физическия аспект на цивилизацията. Може и психическия, а може и на цялостното ни разбиране за света. Най-просто казано “интелектуални дисциплини”. Ако броим и изкуството. 

Грети: Космосът. Защото науките са всеобхватни като него.

Ботйо оценява високо нейния отговор: Добро-о-о-о!

Как си представяте връзката между науката и изкуството?

Ботйо с театрален глас: Те са на противоположните страни на спектрума на научните дисциплини. Известно е, че дясната половина на мозъка се занимава повече с изкуства, креативност и емоционална интелигентност. Лявото полукълбо на мозъка се занимава с логика, абстрактни мисли: “нямам емоции, емоциите са за смотльовци”.

Грети дава знак, че не е съгласна с мнението на Ботйо за мозъчните полукълба.  

Какво да мислим за Да Винчи и Микеланджело, тогава?

Според Ботйо: Да, те вероятно са били добре и с двете полукълба, но по тяхно време е било напълно възможно да се обеме цялото научно знание на цивилизацията. Днес се налага да избираме в какво да специализираме.

Според Грети: За мен науката и изкуството са пряко свързани. Ето, например, Да Винчи е трябвало да познава добре анатомията на човешкото тяло, за да твори. Физиката също присъства в изкуството – за скулптурите, например.

Каква е първата ви асоциация, когато чуете името Айнщайн?

Грети: Рошавата коса и изплезеният език, разбира се!

Ботйо: Неговият силно изразен характер е дал на много хора нова представа за един научен гений. Той е имал много анекдоти. Един от тях е, че (цитира по памет, бел.р.) “логичният ум е верен слуга, докато интуитивният ум е божествен дар. В наше време обожествяваме слугата и сме забравили за дара”.

Много хора биха казали, че човек, за да е научен гений трябва да има много логично и подредено съзнание, което съвсем не е вярно. Заради теоретичния ум на Албърт Айнщайн…Той е имал много интуитивен ум. Смятан е бил за малко разсеян.

Fin!

(Visited 87 times, 1 visits today)