Един директор на ОДЗ споделя за предизвикателствата на младите преподаватели

Виолета Дряновска, директор на ОДЗ № 10 „Чебурашка“, гр. София споделя специално за CLASSROOMTECH.BG:

“В ОДЗ “Чебурашка“ работят 16 учители, от тях 6 са „младши“ като всеки един има определен наставник. Стремим се да помагаме на младите учители при първите им стъпки в професията като постепенно изграждаме атмосфера на екипност. Оказва се, че младите учители не са достатъчно уверени в своите възможности; старите лъвици здраво стоят начело на прайда, за което се налага разрешаването на следните належащи въпроси…”

Уважаеми дами и господа, колеги, приятели,

Днес се обръщам към Вас в качеството си на директор на ОДЗ № 10 „Чебурашка“. Ще Ви представя част от личния си опит без високи претенции за уникалност и неповторимост.

Като директор е необходимо да притежавам набор от социалните компетенции: организаторски талант, съзнание за отговорност, умение за работа в екип, гъвкавост, способност да понасям натоварвания – “стабилитет на личността”, успешна комуникация на различни нива, стремеж към постигане на целите, възможност за налагане и увереност в себе си.

Длъжността ми предоставя възможност да упражнявам власт. Това е един от инструментите за управление. Важното е как си служим с този инструмент. Не съм от типа „директор-институция“, а по-скоро „директор-работар“. Така, че не властвам, а упражнявам ръководни функции и нося отговорности. Много съществена разлика.

От друга страна съм личност с вече изградена и изпробвана в годините ценностна система, която в най-добрия случай отчасти кореспондира с тази на моите подчинени. Пълното покриване за сега е само мечта. Тогава се питам колко високи са изискванията и очакванията ми към другите и в частност към младите учители. Колко отворена съм към техните предложения. Колко от тях мога да привлека в „кръжока на дръзките, смелите, непробваните идеи“.

В ОДЗ “Чебурашка“ работят 16 учители, от тях 6 са „младши“. Всеки един има определен наставник. Стремим се да разбираме и съпреживяваме чувствата и поведението на младите учители при първите им стъпки в професията. Постепенно изграждаме атмосфера на екипност. Важните решения се вземат след задълбочено обсъждане. Ежегодно организираме тийм билдинги. В неформална ситуация погледът върху отделната личност несъмнено е различен. Включваме младите учители във всички форми за квалификация, естествено само по тяхно желание. Насърчаваме ги и пряко помагаме при провеждане на съвместни изяви с родителите : Традиционните дни на отворени врати преди Коледа и Великден,

Открити уроци, Посещение на музеи, Организирани екскурзии и лагери.

Като директор често се налага да изпълнявам ролята на посредник в процесите на договаряне и осигуряване на съпричастност към целите, които сме си поставили. Това са налага по две причини : младите учители не са достатъчно уверени в своите възможности; старите лъвици здраво стоят начело на прайда.

През изминалите години работиме по следните проекти :

„Джуниър ачийвмънт“ – начални икономически познания;

„Джъмп мат“ – математиката е за всички;

„Малките могат – да ги подкрепим“– физическо здраве и дееспособност;

„Вкусните био-градинки“ – уроци от и сред природата;

„Възпитание на ценности чрез образователни теми“.

Участието на младите учители в тях е скромно.

Анализът на причините за нова както винаги започвам от материалните ресурси :

1. Приетата от всички ни Стратегия за развитие на детското заведение е материално обезпечена. Работим в условия на делегиран бюджет. Индивидуалните заплати на младите учители са по-високи.
2.  Изградили сме ефективни комуникативни умения за изслушване, говорене, писане, договаряне, аргументация.
3. Позоваваме се на експертността си, а не на възрастта си.
4. Личният пример е на първо място.

Росица Пешева – младши учител и Стефка Кръстева – младши учител

Въпреки всичко изброено мотивацията на младите учители за участие в проектни дейности е недостатъчна.

Публична тайна е, че Университетът / който и да е той / не ги подготвя напълно за реалната ситуация, в която попадат. Часовете за пряка работа с деца явно не са достатъчно.

Един от възможните изводи е, че желанието за кариерно развитие не стои на първо място в ценностната система на младите учители. Стремежът да сме успешни, да сме в крак с времето и дори да изпреварваме събитията не се дава всекиму, но всеки може да опита. Само, че това води след себе си много безсънни нощи и терзания.

Належащи за разрешаване въпроси са още:

В колко и какви изяви желаещите да станат учители вземат участие в университета? Изобщо предоставя ли им се такава възможност? Подходите и методите в обучението на бъдещите учители трябва да гарантират качество и усвояване на умения за иновативно мислене още от студентската скамейка.

Предоставяме ли трибуна и лидерска роля на младите, така че да насърчаваме участието на младите учители в управлението на промените в системата и най-вече на нормативната уредба?

Преди години като начинаещ директор имах девиз :“Казвам- показвам – наказвам“. Исках всичко да се случва бързо, по възможно най-добрия начин. Натрупах опит, поучих се от собствените си грешки, но въпреки това понякога отново спазвам стария девиз. И това е така защото понякога виждам, по-скоро болезнено чувствам липсата на отзивчивост и съпричастност към развитието, просперитета и авторитета на ОДЗ „Чебурашка“.

Мисля, че на този свят има две професии, с които просто се „раждаш“ – учител и лекар. Докато изпълнявам ангажиментите си на директор ще се стремя да бъда лидер на промяната. Трудностите никога не са ме обезсърчавали. Продължавам да търся верния път. И бих била щастлива да вървя по него, придружавана от уверени в себе си, амбициозни, успешни и емоционално удовлетворени млади учители.

Всеки млад учител е добре дошъл при нас!

• Всички снимки са любезно предоставени от Виолета Дряновска със съгласието на родителите на децата.