Учителите също се учат

Ива Асенова и Ирина Филипова ни разказват за двете страни на медала при въвеждането на нови инструменти в образованието

Интервю: Н. Юрукова

Център за творческо обучение разговаря с двама педагози и заместник-директори по учебната дейност и образователните технологии, които участваха в семинара на Център за творческо обучение „Смислено внедряване на технологии в образованието“ в София на 13 юни 2017 г. Ива Асенова е представител на столичното 51-во училище „Елисавета Багряна“, а Ирина Филипова – на 119-о средно училище „Акад. Михаил Арнаудов“, също в София.

Кои са главните задачи на технологичния заместник-директор в началото и в края на учебната година?

Ива: Проучване на състоянието в момента, което, като процес, е най-трудно през първата година. Това е дълъг процес, свързан с много наблюдение, протоколи, анкети към учителите и други методи за оценяване на началното състояние, от което трябва да започне процесът на промяната.

Ирина: Искам да допълня, че, към началото на годината, трябва да има и планиране на това какво правим, защо сме там и как дейността ни ще се развие оттук нататък . Към края на първата година трябва да видим какво сме направили – кое от това, което сме заложили като план реално се е изпълнило. Оценяваме какво ни се е получило много добре и какво не, за да продължим да работим така че през следващите години да го подобрим.

Ива: Най-добрият вариант е в началото на учебната година (даже преди началото на учебната година) технологичният директор, заедно с директора на училището и други членове на екипа, да изготвят технологичен план за предстоящата година, в който да са заложили точно какво биха искали да се случи.

Ирина: Което пък задължително трябва да кореспондира с мисията и визията на училището за неговото бъдеще, а не този технологичен план да се превръща в една притурка, която стои като кръпка към всички останали документи [планове], които се подготвят така или иначе в училище.

Как се става технологичен директор в училище? 

Ива: Имахме щастието – с Ирина и още много други, да работим в институции, които са станали част от програмата „Училище на бъдещето“ с проекти, финансирани от Фондация „Америка за България“. С подкрепата на нашите директори преминахме кратка специализация в педагогическия факултет на Колумбийския университет [САЩ], където работихме с местни специалисти.

Ирина: Обучението на технологичния директор не започва и не свършва със специализация в Щатите. Ние имахме възможност да почерпим от чуждия опит, но, реално, на нас ни предстои да открием как можем да адаптираме наученото тук, което е още един дълъг процес, свързан с постоянно учене.

Ива: Да, българската действителност е различна.

Необходимо ли е технологичният директор да бъде високо специализиран в компютърните науки?

Ива: Не, даже е по-добре да не е. На първо място е най-добре този човек да е учител, но който наистина има желание да работи за въвеждането на иновативни практики и методики в училище, а не само техника. В този смисъл е по-добре да не строго профилиран ИКТ специалист.

Ирина: Специалистът по образователни технологии трябва задължително да има афинитет и да познава технологиите, както и тенденциите на развитие в тази област. Той обаче не може да знае всичко, което се случва в света на технологиите, и трябва да бъде подпомаган в работата си от други хора, които са профилирани в тази област. Той по-скоро трябва да бъде специалист в областта на преподаването, за да може , заедно с колегите си, да направи учебния процес по-смислен, посредством технологиите, но не винаги и на всяка цена.

По какво се различава ответната реакция на учителите и учениците при въвеждането на нови методи, свързани с новите технологии в образованието?

Ива: Срещала съм крайни реакции и при ученици и при учители. Има учители, които категорично не желаят да се докосната до каквато и да е техника и да я използват в учебния процес, но ние не можем да им се сърдим. Не е необходимо всички да се чувстват комфортно при използването на нови технологии в класна стая, особено след като имат не малко други умения и качества, които да предложат на учениците. Освен това, срещу тях стоят млади хора, за които използването на технологии се е случило съвсем естествено в живота им до този момент. Много зависи и от учениците. Ето, един епизод от личния ми опит досега: Застъпих се за внедряването на нови устройства в стая за изобразително изкуство. Когато учениците разбраха за плановете ни, категорично се възпротивиха. Все пак обаче, те като ученици ще бъдат там още една година, да речем, и не е редно да се зачита само и единствено тяхното мнение. След като, в крайна сметка, тази техника беше въведена, оплаквания от тяхна страна вече нямаше. Надявам се да са намерили смисъла в това, което правим. Използвах примера, за да посоча, че, първоначално може да има негативна реакция и от двете страни.

Ирина: Да, медалът винаги има две страни. Мисля, че преходът към технологиите може да бъде по-лесен за учениците, защото те така или иначе всекидневно ги ползват по един или друг начин или поне по-голямата част от тях. Ние като учители сме свикнали винаги да бъдем водещата фигура, да знаем всичко, да можем всичко. Това е залегнало е в нашето съзнание с годините и сега е моментът да се пречупим това мислене и да приемем, че не винаги можем да знаем повече.

С какви аргументи защитавате своите идеи, визии и проекти за въвеждане на образователни технологии в училище?

Ива: Става от само себе си.

Тоест, ако сте убедили себе си, можете да убедите и другите?

Ива: Да. Важно е за един технологичен директор в училище е да подбере екипа, с който работи. Обикновено, това са хората, които са близки до идеите му – от тези, които могат да си представят промяна в учебния процес и да разпространяват идеята за нея – ето затова казвам, че донякъде става от само себе си. В първият момент винаги има голямо „не“, но в следващия нещата започват постепенно да се променят. Тук не казвам, че сме променили изоснови нашите училища за една година. Дори по време на обученията, които сме имали, са ни предупредили, че такава промяна за една толкова голяма институция като училище с хиляда и двеста -триста деца и седемдесет-осемдесет учители може да стане в рамките на пет до седем години.

Нормално е училището да бъде консервативна институция. Доколкото разбирам от това, което казвате, успели сте да намалите недоверието и враждебността към новите технологии в училище.

Ива: Да.

Ирина: Да.

(Visited 285 times, 1 visits today)

2 коментара

  1. Силвия Бобекова

    Страхотни мативатори сте! Благодаря ви за ентусиазма, с който зареждате своите колеги!

  2. Надежда Андонова

    Благодаря за споделения опит! Остава ни само да следваме примера ви.

Напишете коментар