Тази гост статия е разработена от екипа на сайта prepodavame.bg
Технологичният напредък в последните десетилетия е с все по-забързани темпове и е възможно човек да получи усещане, че няма да успее да се справи с поредното ново нещо. Това е нормална реакция. Когато говорим за учители, особено за учителите в последните 2 години, е почти невъзможно те да не използват нови технологии. От една страна, това е част от работния процес, от друга – учителите имат досег с учениците, които много естествено са в крак с новостите.
Какви са основните предразсъдъци, които имат учителите към новите технологии?
“Технологиите са модерни, но не дават добавена стойност на преподаването ми”
Ако сме учители от 20 години, вероятно сме имали много възможности да тестваме различни начини, по които да преподадем даден материал и може да считаме, че вече сме открили “златната формула” – онзи бленуван начин всички ученици да научат желаното от нас. Напълно е възможно.
Истината е, че технологиите могат да се използват по правилен и по неправилен, безполезен начин. Когато мотивите за внедряване на нова техника, сайт, приложение, метод на работа са самоцелни, е твърде вероятно общото усещане да е за неефективност и натоварване. Но има и друг начин – вместо да търсим час, в който да използваме технологията, можем да потърсим технически средства и методи, чрез които да разрешим проблем, който вече сме идентифицирали в класната си стая. Например, учениците не умеят добре да изразяват емоциите си и ние бихме могли да потърсим приложение, чрез което да упражним именно това.
Когато погледнем от тази гледна точка, виждаме, че ние като учители сме водещите, ние решаваме кога и къде имаме нужда от помощта на технологията. А нейната цел е единствено да отговорим на потребностите на учениците и преподаването.
“Не мога да се справя толкова добре, колкото децата с технологиите”
Учителите са свикнали да са авторитет в общуването си с учениците. От тях все още се очаква да знаят и могат всичко, но когато става дума за нови технологии, напълно е възможно учениците да напреднат по-бързо. Това обикновено се дължи на липсата на страх от новото у децата – те бързо и лесно експериментират и учат в движение. Възрастният човек често има очакване към себе си да бъде по-задълбочен – да чете предварително информация, да преценява рисковете и т.н.
Как можем да се справим с това? Нормативната база предоставя възможност за вътрешни училищни квалификации. Те могат да се използват, за да се сформира екип от учители, които учат бързо и имат специфични интереси в областта на технологиите. Именно те могат да обучават своите колеги. Сред колеги учителите са по-склонни да признаят неразбирането или трудностите си с новите технологии.
“Новите технологии променят училището, ако ги използваме, накрая ще станем излишни”
Да, училището се променя, но това е естествен процес. Както е естествено да се притесняваме какво ще имаме като образователни институции след 10-20-30 години. Хората са се притеснявали и от влаковете, от електричеството, от интернета… Това, което прозира през този предразсъдък, всъщност е несигурността какво ще правим, когато вече не сме водещи в учебния час. Но учителят отдавна вече не може да се съревновава с Google по знание за факти за света.
Силата на преподавателите е другаде, винаги е била другаде. Учителите вдъхновяват, насочват, изслушват, помагат и подкрепят учениците в пътя им на израстване. Децата в съвременния свят, пълен с информация и наситен с разнородни послания, имат нужда от медиатор – някой, който да им помогне активно да търсят и обработват информация, да ги вдъхновява да бъдат критични и да задават въпроси, да създава среда, в която е прието да се греши и е ценно да се опитваме повече от веднъж и по повече от един начин.
Новите технологии няма да направят учителите излишни, те помагат на преподавателите да възпитават активни, а не пасивни ползватели на информация и технологии.
Развитието е основна движеща сила в природата. Технологиите се развиват бързо и за учителите също е важно да се развиват. Ефективността, това как една техника или технология служи на преподавателите, за да бъдат по-добри в работата си, трябва да е водеща при избора им.
