Център за творческо обучение продължава да ви запознава с някои от многото учители, които срещаме покрай дейността на организацията.
Стефка Стефанова е логопед, детска учителка, включително по френски и английски език. Била e основател и управител на детски учебен център “Звезден водопад” близо 5 години. С времето опознава отблизо няколко чуждестранни образователни системи в различни части на света, сред които Сингапур и Литва. Запознахме се с нея покрай курса на финландката Мария Хелстола за драма методи на обучение и преодоляване на конфликти в класната стая, който се проведе в София през 2017 г.
Стефка признава, че преди около две десетилетия, когато е започнала работа с деца в предучилищна възраст, е имала съвършено различни представи за педагогиката и ранното детско развитие. Причина за промяната във възгледите ѝ не идва само от опита – свой и споделен, но и от книга, за която твърди, че е повлияла много категорично на промяната. Става дума за “Елементът” на сър Кен Робинсън (издадена на български език през 2010 г. от Рой комюникейшън).
Според Стефка, ако се търси развитие в областта на училищното и предучилищното образование у нас, то неговите пионери вероятно ще са директорите, които са широко скроени и отворени към нови неща.
Във всекидневието си Стефка се занимава с поне три различни типа затруднения при децата. Около половината от децата, с които работи, са със специални образователни потребности. Използва много игрови методи и различни други начини за окуражаване на себеизразяването, което намира за еднакво полезно при всички деца в градината.
Смята че децата се учат на съпричастност и разбиране, когато са в групи с различни по възможности. Първоначално може и да са неспокойни, но много бързо свикват с различните от себе си и започват да работят заедно.
Човек колкото по-рано се себеопознае, толкова по-добре. Затова този тип игри и занимания са полезни за децата. Стандартизирането в образованието, стремежът към уеднаквяване изглежда не работи много добре за обществото.
Опитът ѝ показва, че децата, които израстват в група само с много подобни на тях, излизат от градината или училището с много ограничена представа за света и живота. В другия случай им се отваря мирогледа и мисленето за различното, което да разпознаят и разберат.
Когато се появи ново дете с физически или интелектуални затруднения, първоначално само възрастният – учителката, проявява необходимото внимание и грижа към него в детската градина. Това обаче служи на другите деца да научат повече за новия си “колега” и да започнат да му помагат естествено по-късно в процеса на работа. Това става част от поведенческата култура.
Разкрепостяването на възрастовите групите в детската градина би било от полза и за децата със затруднения, които често предпочитат да играят с по-малки деца, защото по-лесно се разбират помежду си.
Какво бихте направили, ако имахте пълна власт в областта на предучилищното образование и всичко беше възможно?
Бих променила средата, в която се намират децата и бих ги оставила поне една година без режим, а само с програма за закуска и обяд. Останалото е въпрос на интереси, както на учители така и на деца. Може би и пиенето на вода ще е задължително. Самото пространство трябва да е различно – с различни кътове, в които се случват различни неща едновременно. Всички деца от всички възрастови групи да имат достъп до всички кътове.
