Днешната ни среща е с Недялка Йорданова, учител по програмиране и ИТ от град Шумен, която бе номинирана от своите ученици в проекта Teaching Alpha за учител на бъдещето. Недялка получи своята награда Chromebooк за учене от Център за творческо обучение, в подкрепа на иновативните учители.
Разкажете ни за себе си.
Здравейте, казвам се Недялка Йорданова, инженер съм по “Изчислителна техника“ и в момента работя като учител по програмиране и информационни технологии в ПГМЕТТ „Христо Ботев“ гр. Шумен. От 10 години съм и ръководител на клуба по „Роботика“ в гимназията. С училищния отбор по Роботика участваме в редица национални състезания, от които се завръщаме с медали и призови места. През тази учебна година създадохме и първата в града Робо академия. Съвместно с колеги от гимназията спечелихме 2 конкурса по програма Еразъм+ за провеждане на ученически стажове в чужбина. В началото на учебната година се класирах и участвах в квалификационното обучение за учители в ЦЕРН, Женева. Моето хоби е отглеждането на цветя.
Какво е да си учител-иноватор?
Дейността ми като учител е насочена към промяна на цялостната организация на учебния процес. Стремя се да мотивирам своите ученици да се развиват в професията, която са избрали. Използвам нетрадиционни подходи при провеждане на учебните часове. Работя за реализирането както на своите идеи, така и на тези на моите ученици, като ги стимулирам към творчество и креативност. Използвам съвременните технологии в учебните часове като например електронни ресурси и виртуални класни стаи.
Как мотивирате учениците си?
Въпросът с мотивацията е много съществен и аз работя непрекъснато за това. Считам, че децата имат различни таланти и ако успеем да създадем интерес у тях в дадена област, то тогава този талант може да бъде развит. В своята работа аз се стремя да развивам таланти в областта на инженерните науки и по-специално в приложното програмиране. За целта използвам различни подходи.
На първо място в своята работа аз използвам проектно-базирания подход, при който учениците самостоятелно или в екип изработват различни макети и роботи, които след това програмират. По този начин може да се наблюдава веднага действието на даден програмен код. Проектите могат да бъдат по-малки схеми като „бягащи светлини“, „светодиодни матрици“, „електрически часовници“ или по-големи системи като “светофарна уредба“, „паркинг система с бариера“, „асансьор“ и др. Работата по проектите, освен че обогатява знанията и уменията на учениците по редица предмети, стимулира към творчество и креативност. Формират се умения за работа в екип, упоритост, търпение и чувство за отговорност.
Как всъщност стигнах до тази идея? Преди 10 години реших, че е време за промяна, че трябва нещо да променя в методите си на преподаване. В часовете по „Програмиране на Асемблер“ виждах пред себе си едни отегчени ученици, които трудно разбираха това, което преподавах. Тогава реших да опитам с възлагането на проекти на учениците, като първите проекти представляваха електронни схеми с различни светлинни ефекти. Проектите включваха изработване на чертеж, запояване на елементите на схемата, програмиране и тестване на системата. Идеята се прие от всички ученици в класа, създадохме няколко екипа, организирахме се и започнахме работата. Инвестирах много време и ресурси в това начинание, но методиката заработи. Всички ученици се включиха и само за няколко месеца аз имах вече 100% успеваемост в този клас. Програмирането вече не беше отегчително, а по-скоро забавно, децата виждаха реално действието на програмния код, който те самите са създали. Те можеха да проектират и експериментират. Този начин на обучение за мен се оказа наистина успешен и аз продължих да го прилагам в своята работа като учител и през следващите учебни години.
Създадох и клуба по Роботика, с идеята да се включат повече ученици от училището, които проявяват интерес към електрониката, програмирането и роботиката. Работата по различни проекти в клуба и участието в състезания в областта на техническите науки способстват изключително много за мотивиране на учениците и създаване на интерес към науката и технологиите.
Считам, че с моя личен пример, както и с примера на учениците от по-горните класове, резултатите и успехите, които постигаме, възможностите за експериментиране, които се разкриват в клуба по Роботика – всичко това води до мотивирането на по-малките ученици и предизвиква техния интерес към инженерните науки.
В своята работа използвам и много електронни ресурси. Автор съм на електронен учебник по Компютърни мрежи, който е уеб базиран и включва много практически упражнения по метода „Step by step”. В работата си по предметите, които преподавам, се стремя да провокирам учениците да разсъждават по различни казуси, съобразно темата на занятието.
Споделете ни за вашите проекти с учениците.
Първият проект, който реализирахме съвместно с учениците „Учим днес за да можем утре“ (2011-2012 г.) включваше проектиране и изработване макети на цифров часовник, термометър, светодиоден 3D куб, фазов регулатор с дистанционно управление, усилвател на звук, система за управление на паркинг и асансьор. За реализирането на проекта ни съдействаха фирми от нашия град, които осигуриха материали и оказаха методическа помощ на екипите.
През 2012-2013 г. започнахме да конструираме и програмираме малки роботи и организирахме първия „Ден на роботиката“ в гимназията ни, с демонстрации на изработените проекти от учениците.
През 2014 г. се включихме в националното състезание „Ден на роботиката“ гр. Варна като още от първото ни участие се завърнахме с медали.
През 2015 г. бяхме сред първите одобрени в националната програма „Роботика за България“, където участваме вече 4 години и имаме спечелени много отличия и награди.
Участваме с проекти и в националните състезания като „Енергетиката и ние“ гр. Варна, Младежко техническо творчество гр. Горна Оряховица, Super STEM България, от които също имаме спечелени много медали и награди.
През тази учебна година съвместно с членовете на клуба реализирахме първата в града „Робо академия“, която е насочена към ученици от целия град (5-10 клас). Целта на академията бе да създадем интерес сред децата от нашия град към науката и технологиите и по-специално към програмирането и роботиката. В занятията съчетавахме конструирането на схеми с програмиране и управление на роботи, което направи програмирането забавно и интересно.
Участвам активно в разработването, реализирането и документирането на 2 проекта по програма Еразъм+ за провеждането на ученически стажове в страни от Европейския съюз. Опитът, който придобиват нашите ученици в реална мултикултурна работна среда е много важен фактор за тяхната бъдеща професионална кариера. Младите хора усвояват не само редица умения по специалността, но израстват и като самостоятелни личности, можещи да се справят в различни житейски ситуации.
Могат ли технологиите да изместят ролята на учителя днес?
В днешно време има много електронни ресурси, които учениците могат да използват за самоподготовка и обучение. Но повечето от нашите ученици не са мотивирани да работят самостоятелно. Ролята на учителя е не само да предаде знания на своите ученици, но и да създаде интерес, да ги мотивира и да ги подготви за живота като цяло. Технологиите не могат да изместят ролята на учителя днес. По-скоро резултатите от обучението могат да се подобрят, когато се съчетава работата на учителя с възможностите, които дават новите технологии.
Какво ще кажете на другите учители, за да бъдат смели с технологиите?
В случая говорим за технологии, които могат да бъдат използвани в образователния процес. Това са различни електронни ресурси, виртуални класни стаи, технологии за общуване между учители и ученици, платформи за споделена работа и др. Технологиите са допълващи инструменти в нашата работа, трябва да познаваме тези инструменти, за да ги използваме максимално в наша полза. Обученията за учители за работа с новите технологии биха дали увереност на учителите. Много важен момент в случая е и популяризирането на добрите практики, в които се използват технологии в учебния процес.
Трябва ли едно училище да разполага с голям бюджет и модерна база, за да развива успешно своя екип от учители и техните ученици?
За да бъде ефективен учебният процес според мен всяко училище трябва да разполага с добре оборудвани кабинети по различните дисциплини. В училището, в което аз се обучавах имахме кабинети по биология, физика, химия. На всяко работно място в кабинета по биология имаше микроскоп. В кабинета по химия всеки час се правеха експерименти. За съжаление в наше време малко училища могат да се похвалят с добра материална база. За учителите е трудно да задържат вниманието на учениците в класна стая без необходимото оборудване. Трябва да използваме технологиите, в това число и дигиталните технологии, за да организираме учебния процес така, че ученикът да бъде активен участник, а не пасивен слушател в час.
За какво мечтаете в професионален план?
Да виждам радостта в очите на ученици, с които работя. Мечтая за промяна в българското образование в посока от знания към практически опит. Мечтая дигиталните технологии да станат част от обучението в професионалната ни гимназия.
