Те са решителни, амбициозни и искат да учат много, но не по онзи “чукачески” начин, а да бъдат изследователи на процесите. В деня, в който получиха дипломите си за завършено средно образование, се вълнуваха какво им предстои. В едно са сигурни – в знанията си, които са добили в Езикова гимназия “Иван Вазов” в Пловдив.
Класната им Елена Вързилова се вълнуваше не по-малко от тях. “Ще им проследим пътя на тези деца, но това, което усвоиха, ще им остане за цял живот. Това е страхотен модел. Той не те кара да учиш наизуст, а ти дава възможност да развиваш умения”, каза тя пред “24 часа” (виж интервюто с нея долу).
Симеон Марков е горд, че се е обучавал по този модел. “Даде ни свобода да творим с учителите. Той не е просто един компютър пред нас, а възможност да претворим учебното съдържание така, че да бъде по-актуално спрямо нашите интереси. Превръща всеки ученик, учител и дори администрацията в активни герои в образователната система. Даде всичко, което ни беше нужно”, категоричен е той.
Симеон вече е спечелил пълна стипендия за обучение в Американския университет в Благоевград, но се надява, че ще го приемат да учи право в Софийския университет. “След това мога да продължа с политически и социални науки”, добави той. И даде съвет на следващите след него “да пазят тази свобода и да съхранят историята, за да я разказват”.
Съученичката му Иоанна Бонекова обясни, че моделът 1:1 ѝ е дал много широко поле за изява. “Всеки се развиваше сам и имаше време и спокойствие да го прави с приятели. Ще продължа обучението си в НБУ с психология. Избрах тази наука, защото е близко до мен. Искам да разгадая тайните първо на моята душа, а след това и на другите”, каза момичето. Съветва следващите да продължат по техния път. “Ние бяхме неподготвени за този модел, но влязохме много силно и със самочувствие”, категорична е тя.
А Теодора Зъмчева е убедена, че опитът, който е добила, ще го ползва занапред. Тя се е насочила да следва международни отношения в СУ. “Интересувам се от външна политика, а за тази специалност е важно да знаеш чужди езици. Аз владея френски и руски и мога да комуникирам свободно”, обясни тя. И даде съвет на следващите да не си поставят граници.
Елена Вързилова, класен ръководител: Беше трудно в началото, но се вдъхновявахме взаимно.
Г-жо Възризилова, какви умения у учениците виждате в края на гимназиалното им обучение и какво ги отличава от техните връстници?
Тези деца превъзмогнаха изкушението да наизустяват учебния материал и така да си подсигуряват отличните оценки. Въвличането им като създатели на учебното съдържание отвори очите им за онова, което всъщност могат, но за което никога не са подозирали. Преоткриха възможностите, напипаха слабите си места, които да развиват, откриха изцяло нови за тях интереси. Вярвам, че точно в това е големият смисъл на образованието по принцип: освен широката обща култура децата да открият и попрището, в което е силата и сърцето им. Само така училището може да им помогне да се превърнат от ученици в успешни и активни участници и в живота на обществото ни. Свободата, която моделът 1:1 позволява, използвайки методите на обърнатата класна стая, на проблемно и проектно ориентираното обучение, разгърна смелостта на децата на експериментират без страха от наказателната слаба оценка при грешка, позволи им да проучват, да съпоставят, да анализират и да оформят самостоятелна позиция по темите от учебното съдържание. Моделът 1:1 ги направи самостоятелни, дръзки при вземане на решения, комуникативни и готови за работа в екип в реалния живот. И не на последно място моделът им позволи да се преоткрият помежду си. Екипната работа през годините успя да разкрие пред тях съучениците им с техните скрити до този момент заложби, създаде неочаквани приятелства и сплоти класа. Толкова много вярвам в тези деца! Не само защото изградиха дигитална култура и развиха умения, които ги правят конкурентноспособни в живота им оттук нататък. Вярата ми идва преди всичко от вдъхновението, което през тези пет години успяха да открият за себе си. То ще ги води винаги към успеха.
По какъв проект Ви бе най-интересно да работите с тях?
Любимият ми проект с тях е свързан с текста на стихотворението “История” на Никола Вапцаров. В този текст поетът се обръща към историята с тъгата и гнева си, че тя отразява само дати и събития, а историята на обикновените хора, съпричастни със събитията, остава неразказана. Задачата на децата беше да разкажат точно такива “истории”. Събраха разказите си в проект в Google Earth, историите им бяха изключително емоционални, лични и въздействащи, защото по-голямата част разказаха за съдбата на своите роднини, свързана със значими събития от българската история.
Кое беше най-голямото предизвикателство, което преодоляхте заедно?
Най-трудно беше в началото. Защото това бяха дълги месеци на пренагласа. Децата бяха свикнали с традиционния модел на обучение, при който учителят разказва урока, те го научават, после го разказват и получават оценката си. Бяха свикнали да изпълняват рутинни задачи, които не отнемат много време и за които използваха единствено учебниците си. Трудно им беше да си представят, че могат да учат без тях. Истината е, че моделът предизвиква децата да излязат от зоната си на комфорт, защото изисква от тях много повече от обикновеното запомняне и преписване и разбира се, подготовката им отнема повече време. Най-трудната задача пред мен беше да ги накарам да използват свободата си да се заявяват с аргументирани позиции, с лична оценка. Най-трудно ми беше да ги накарам да повярват, че тяхното мнение е важно! Казвам това сега и наистина ми става тъжно от тази равносметка. Нали разбирате, че става въпрос за млади хора, които подготвяме за живота?! Искрено вярвам, че училището не трябва да ги уеднаквява и да ги “слага в калъп”, не трябва да развива само паметта им, а преди всичко техния творчески потенциал, и то със свободата, която ще разпери крилете им. Когато ги приехме в нашето училище, те не знаеха как да бъдат свободни в процеса на собственото си обучение. А днес и те, и аз сме горди, че успяхме да надмогнем рутината и стереотипите, които ги ограничаваха и превръщаха ученето в мъчение вместо в преживяване.
А най-големият ви общ успех?
Успех дотук е това, че успяхме да се вдъхновим взаимно, че не се отказахме, когато беше наистина трудно. Но най-големият ни общ успех тепърва предстои. В никакъв случай не визирам държавните зрелостни изпити, които им предстоят. Зная, че ще се справят добре с тях. Министерството на образованието наистина полага големи усилия през последните години да разчупи модела на изпита и да проверява не само знания, а и умения за прилагане на знанията. Но въпреки всичко това е стандартизирана форма. Най-големият успех на тези деца ги очаква в живота, когато поемат юздите на своята собствена реализация, защото вече успяха да преоткрият вярата в себе си – това е ключово във всяко начинание.
Какво научихте Вие през тези 5 години?
Аз учих редом с децата по отношение на своите дигитални умения. Работата по модела ме предизвика да надграждам усвоеното повече и повече. Първо се сертифицирах по програмите на Гугъл за образованието Google Certified Educator Level 1, после – Level 2, след това станах и сертифициран Google Trainer. Децата бяха моето вдъхновение. Именно заради тях и аз излязох от зоната си на комфорт и съм благодарна, че ме спасиха от рутината в преподаването и отвориха очите ми за истинския смисъл на училището като институция в живота на децата ни.
