Разговор с Калина Даскалова, старши начален учител и участник в международни проекти и програми
Понякога STEM означава иновации, но означават ли иновациите само STEM? В начален етап създаването на междупредметни връзки е ключово, а технологиите се насърчава да се използват внимателно. Поддържането на баланс между експериментаторството и задължителния учебен материал е едно от най-големите предизвикателства за учителите по пътя за иновациите. Поглеждаме назад към 2023 г. със задоволство за добре свършената работа и размисли над голямата дума STEM, която предстои за всички училища в страната да придобие физическа форма. Тази и други важни теми през призмата на учителя обсъждаме с Калина Даскалова, старши учител в начален етап в ОУ “Васил Петлешков” в Пловдив.
Калина Даскалова е преподавател с десетилетие опит в началното образование. Тя споделя своя опит в насърчаването на благоприятна учебна среда, предизвикателствата при въвеждането на STEM образование за най-малките ученици и участието си в международния проект NGSS. Калина е Google Certified Trainer, a oт 2023 г. е призната и от международната общност на Intel “Умения за иновации” като посланик на програмата в България.
Какъв е твоят път и как стигна до учителската професия?
От малка, още от първата среща с моята първа учителка мечтаех да стана учител на малките деца, за да възпитавам у тях нагласа за успех. Цялата атмосфера в малкото училище, в което учих, беше организирана така, че всеки вярваше, че ще научи това, което трябва, и когато е стигнал до целта си, ще знае какво е постигнал.
Още в началото на пътя ми като учител колегите обявиха, че имам интересни идеи и по-късно, че съм иновативна. Аз никога не съм разбирала нещата по този начин и все още не съм сигурна каква е точната дефиниция на думата “иновация”. За мен това е нормалният и естественият начин, по който стават нещата. Винаги е имало хора, които са използвали и променяли методите, за да внушат точно тази нагласа за успех, тъй като целите, съдържанието, учебните програми се променят. Надявам се, че уменията и нагласата към успеха няма да спрат да съществуват след като се разделя с учениците си. И това, което им давам, трябва да е нещо повече от съдържанието на учебника. Вярвам, че винаги е било така и в този смисъл “иновация” и новост нищо не ми говорят.
Каква атмосфера се стремиш да създадеш в класната стая?
В класната стая има много емоции. Важно е усещането, че ако нещо е трудно, можем да потърсим помощ, можем да споделим. Атмосфера на съмнение, на предположения, на създаване на нагласи, които учениците са готови още в рамките на урока да опровергаят. Доста провокативна бях и в ролята на обучаем на обучението за организация на модела 1:1, проведено заедно с колеги от друго училище. Учителка им по български беше много изненадана, каза ми: “Такава провокация как ще се отрази на горките деца…’’ или “ Може би при малките е добре да има изненади, но по-големите биха ги отхвърлили”. Да, може би бих описала подхода си като обучение, основано на провокации.
Има ли акцент върху STEM/STEAM образованието във вашето училище? С какви предизвикателства се сблъсквате?
В нашето училище работихме по четиригодишна иновативна програма за интердисциплинарни уроци. При опита за надграждане със STEM учителите се изправиха пред трудности като усещането за свобода и приемствеността между начален етап и прогимназия. Текущо се откроява ядро от шест учители, които искат да се запознаят и занимават със STEM обучение. Наръчникът, който създадоха организаторите на програмата NGSS (бел. ред. – международен проект, разработващ нов подход към STEAM) дойде абсолютно навреме, за да хванем енергията на началните учители, тяхното любопитство и ентусиазъм. Добре е нещата да дойдат от начален етап – в обратния смисъл процесът върви трудно. Колеги от прогимназиален етап споделят мнението, че децата от много малки трябва да бъдат обучавани да работят в екип, да създават проекти, да си поставят сами въпроси, за да може нататък тези умения да бъдат надградени и да има на какво да стъпят. Така че работим върху приемствеността.
Как протекоха първоначалните опити за прилагане на интердисциплинарни уроци?
С няколко учители работихме заедно по създаването и провеждането на интердисциплинарни уроци, съобразени с учебните програми, за една паралелка в начален етап и три паралелки в прогимназиален етап. Проблемът при създаването на собствено съдържание е, че невинаги то се напасва добре с учебната програма. Всички влагаме огромен труд и ентусиазъм. Чувстваме се щастливи, докато трупаме полезен опит и нови знания. Към този момент колегите ми не използват готови уроци, защото предпочитат свободата сами да избират темите и подходите в часовете си. През тази година аз имах удоволствието да работя по няколко стартови пакета на Intel “Умения за иновации” с моите третокласници и оценявам високо резултатите от тях. Спестеното време и енергия, които щях да вложа в разработването на авторски учебни проекти, използвах за пълноценна комуникация с учениците и самоусъвършенстване. Надявам се с личния си пример да вдъхновя и увлека повече преподаватели да изпробват образователната програма на Intel в часовете си и да открият разнообразните възможности, които тя им предоставя.
Когато се запознах с “Умения за иновации”, открих, че съдържанието, което програмата предлага, е толкова разнообразно и провокира такъв прилив на енергия и на идеи, че няма как то да бъде свързано с думата ограничения. По никакъв начин не отнема творческата свобода на учителя, а точно обратното. Когато напасвахме учебните програми за начален етап, постоянно спирах да работя по задачата, тъй като от самия урок при мен произлизаха сценарии за съвсем други теми от учебното съдържание, които биха могли по този скелет или точно чрез този подход да бъдат преподадени по-добре, отколкото досега. И това е важното за учителите – тези готови уроци не само ще ни помогнат да осигурим на децата развитие на уменията на 21 век, а помагат и ние да се развиваме, тоест вече говорим за умения за иновации и на децата, и на учителите.
Беше ли необходимо повече време освен промяната на нагласите сред учителите?
Едно от основанията човек да се притеснява да поеме сериозен ангажимент за каквато и да била иновация е, че той ще трябва да отдели учебно време за това в часовете си и през това време няма да научи учениците на ключови неща, които са изключително важни да знаят и всъщност е тяхно задължение да знаят. Излиза, че хората са с нагласата, че иновацията е някакво паралелно образование. Ние си учим това, което е в учебника, но трябва и още време, пространство, методи и енергия, за да си проведем и иновативния елемент. Но аз смятам, че думата иновация в никакъв случай не бива да означава нещо допълнително, някакъв десерт, атракция или т.н., защото това не са клубове по интереси, тук си е сериозно учене.
Ти си и обучител на учители. Какво забелязваш като тенденция, която пречи на учителите в прилагането на иновация на практика?
Това, което пречи на учителите, е постоянния дефицит на време. Много са задачите и са концентрирани в различни пластове. Няма как да кажем, че човек, който добре организира времето си има гаранция, че ще изпълни всичките си задачи, тъй като – винаги в последния момент преподавателите могат да получат някакви нови изисквания и непредвидени служебни ангажименти. Това за тях е голям стрес.
Обученията вдъхват ли им мотивация?
Смятам, че от обученията всеки учител получава поне две-три идеи, инструменти, шаблони, които може да използва, за да стане работата му по-ефективна. В началото на обучението нагласите са изключително различни. Има хора, които смятат, че трудно ще се справят с технологиите или че няма да стигнат далече. Има хора, които си изпълняват задачата, но все още не са сигурни какво точно са направили. Разбира се, колеги, които имат богат опит с технологиите, са на мнение, че трудно ще успеем да им предложим нещо ново, което не знаят. Различни са и това е прекрасно, защото групата се учи не само от ментора, а и от диалога между участниците. Хората общуват, обменят опит, особено когато са от различни училища, споделят и напредват заедно. Задачите са така формулирани и така подбрани, че всички да могат да се справят, но и да има предизвикателство и за учителите с по-голям опит, които са по-креативни и са готови да надградят това, което е включено в програмата. Мисля, че поне малко успяваме да подскажем на колегите, че не е трудно и безсмислено да използваш технологии в час.
Ти работиш с Център за творческо обучение и по международния проект NGSS, който подкрепя учителите в развиване на нови подходи. Какво научи от международната общност от учители?
NGSS е един страхотен проект, чрез който ни се показва, че има лесен начин, по който да започнем да внедряваме STEM в обучението на най-малките деца – детска градина и начален етап. Тук нагласите сред моите колеги са различни и то не при различните хора, ами едновременно битуват две мнения дори и при един и същи човек. От една страна казват, че децата са малки, затова в начален етап те трябва да бъдат ограмотени – “Първо ги научете да четат и да пишат, нека да могат да разберат прочетеното и чак тогава въобще ги занимавайте с наука, технологии, камо ли пък и инженерство.” От друга страна колегите в по-горните етапи споделят, че за тях е трудност, че учениците не са свикнали още от по-ранна възраст да се учат с методите на STEM обучението.
Материалите по проекта обясняват всичко много разбираемо за учителите с примери от практиката и с ръководство за готови уроци. Има обучителен сайт, в който под формата на курс учителите могат да изучават STEAM методите, включени в NGSS, със собствено темпо. Теорията е ограничена до минимум. От мобилността по проекта в Жешов, Полша, за по-малко от един час ми се преобърнаха представите за метода Монтесори. Видях, че много лесно може да бъде внедрен в обикновена паралелка, която не се обучава по метода на Монтесори, чрез похват, наречен тристъпков урок. По време на мобилността имахме и предизвикателство да приготвим урок за трети клас, в който аз и моя колега от България комбинирахме работата с технологии и елементи на Монтесори, което беше неочаквано, но много сполучливо. Тогава технологиите решиха проблема на липсващите материали за работа. След това урокът ни на тема “Дишането при човека” приложихме и с ученици във втори клас, и в детската градина, като спазихме и периодите по Монтесори. При следващите две мобилности – в Литва и в Турция, имах възможността да наблюдавам STEAM уроци във водещи, образцови училища, както и да експериментирам в класните стаи с уроци, създадени или адаптирани за проекта. За мен беше удоволствие и гордост да проведа съвместно с Мария Карабалиева работилничка на тема “Музика и физика” на конференцията на NGSS в Истанбул. Наблюденията ми са, че заниманията, които провеждам в България във връзка с проекта, са изключително интересни и развиващи за учениците ми. Същото мнение споделят и колегите от моето училище, които се включиха със свои уроци.
Разговорът ни с Калина хвърля светлина върху темите, които вълнуват учителя в ежедневието, когато навлиза в иновативните практики. Опитът ѝ разкрива значението на приемствеността и стремежът към интегриране на разнообразни елементи в ежедневното преподаване, а не като отделно извънкласно занимание.
Интервю на Мария Цакова за блога на Център за творческо обучение.
Разговори с още вдъхновяващи учители прочетете в рубриката ни „Учители за пример”: https://classroomtech.bg/category/teachers-for-example/
