Екипът на Център за творческо обучение продължава да расте, а днес ще ви представим Диляна, едно вдъхновяващо ново попълнение. Тя дава възможност на маркетинг екипа да ускори и усъвършенства комуникационните си дейности и материали. Повече за нея прочетете в интервюто:
Представи се накратко.
Казвам се Диляна, идвам от неправителствения сектор и съм магистър по „Дигитален маркетинг”. Образованието и професионалният ми опит до момента се движат по допирателната линия между каузата за по-добър живот на децата и комуникирането на пътищата за постигане на тази кауза. Сред близките и приятелите ми аз съм човекът, който „говори с принтера”.
Заради всичко това мисията на Център за творческо обучение за подобряване на цялостната образователна среда в България чрез смислено използване на технологиите в образованието идеално ми приляга и е тема, за която с удоволствие и силна надежда ще работя занапред.
Каква ще бъде ролята ти в екипа на Центъра?
Присъединявам се към вдъхновения екип от маркетинг специалисти на Центъра, като влизам в ролята на Маркетинг асистент.
С какви предизвикателства се сблъска при работата си в неправителствения сектор?
Образователната и социалната система в България страдат от множество проблеми, които в голямата си част са проявление на дългогодишните опити да бъдат решавани на парче, „на коляно” и без системни и последователни усилия. И най-вече без ясна визия какво бъдеще искаме за нас и за децата ни.
Най-важното, на което ме научи работата ми в неправителствения сектор, е разбирането, че промяната зависи от действията на всеки един. Не можем да решим нито един проблем, ако просто тъжно го констатираме. Трябва да впрегнем силните си страни, да действаме и, по възможност, да се обезкуражаваме по-трудно.
Какво те вдъхновява?
Срещата с другия. Случвало ли ви се е някога докато се опитвате да разясните на някого свое вътрешно убеждение, самите вие да получите прозрение и чисто нов поглед върху ситуацията? Дори и да не са ви опонирали? На мен да, множество пъти.
Езикът и думите имат силата да организират, да подреждат разбиранията ни за света, за околните и за самите нас. В разговора с хората, в опита ни да погледнем от тяхната страна, за да ни разберат по-добре, самите ние разширяваме мирогледа си.
И музиката. Не случайно в английския наричат текстовете на песни lyrics – поезия. Музиката ми носи смисъл и ме вдъхновява.
От какво мислиш, че децата в училище имат нужда най-много?
От адекватно и съвременно училище, което говори на техния език. Училище, което им дава възможности да изпробват, да създават, да грешат, да творят. Най-вече да мечтаят.
Силно вярвам, че пътят за постигане на значим и устойчив социален ефект преминава през качеството на образованието. Дигиталните решения и технологии отдавна не са иновации и екзотика, а са част от ежедневието на децата. И е наложително за училищата днес да не изостават в темпото от своите ученици.
Опиши се с песен.
Parkway Drive пеят в една своя песен:
„Hope for the hopeless
A light in the darkness
Hope for the hopeless
You’ve got one life, one shot
Give it all you got”
