Ивайло е завършил гимназия преди около година и директно се впуска в професионалната среда с пресен опит от първо лице в средното образование. Той влиза в ролята на Специалист Продажби в екипа на Център за творческо обучение.
Още от училище той е много активен ученик и се занимава с редица извънкласни дейности. Част от тях са: той е един от основателите на ученическия съвет в “средностатистическо училище в Люлин”; развиване на проекти в сферата на подобряване на средата на живот (реновиране на междублоково пространство с 50% от випуска и преговори с директора за реновация на училищната среда); участие и до днес в “Спаси София” и “Ученици за промяната” и други. Повече за себе си ни разказва той самия:
Още от училищните си години си силно мотивиран. Какво те вдъхновява?
Вярвам, че всеки намира вдъхновението под различна форма и навсякъде. За мен то е нещо, което въпреки неочакваното си проявление на места, на които не съм си и помислял, че ще бъде е заложено дълбоко в подсъзнанието ми като константна вяра и позитивна нагласа към всичко. За мен вдъхновението е това, да знаеш защо точно се събуждаш всеки ден и продължаваш да правиш нещата, които правиш. Вдъхновението е да вярваш с цялото си същество, че точно тези ти действия са нещото, което ще допринесе както това, което правиш да засегне възможно най-много хора по позитивен и градивен начин, така и самият ти да се доближаваш до най-добрата версия на себе си – никога напълно завършената версия на себе си. Може би нещото обаче, което ме кара да нямам търпение за следващия ден е това, че искам да науча толкова много нови неща.
В какво професионално направление се развиваш? Защо избра него?
Въпреки не твърде богатия си опит в корпоративна среда и цялостно трудов стаж, смятам, че професионалното направление в което желая да се развивам и разбира се да избирам да го правя с желание всеки ден, е сектор обвързан с много хора. Сектор, който засяга ежедневието на редица индивиди с напълно различни гледни точки върху света. Нещо, което коренно да променя начина, по който обществото работи. Може би и точно затова харесах визионерския поглед на Центърa и реших да се присъединя. Смятам, че това е място, което създава живи мостове между всякакъв тип хора, обединяващи се в една грандиозна концепция, но и същевременно толкова проста идея в ядрото си – създаване на по-добро общество и индивидуални личности като се започне от най-важната основа – образованието.
Какви са впечатленията ти от българското образование от първо лице?
Като човек завършил гимназия преди едва година, имам доста какво да кажа относно българското образование на този му етап от развитие. Макар и факта, че съм завършил средното си образование в едно училище – прекарал 12 години в една среда – имах честта да работя с няколко организации и училища в сферата на образованието в последните 3 години на гимназията. Успях да освидетелствам как текат същите тези обучителни процеси и в други училища и какво е мнението на повечето ученици от различни социални кръгове. В целостта си българското образование не е никак назад спрямо цялостната европейска или световна статистика, но въпреки това има доста по какво да се работи. Със сигурност най-сериозните проблеми, на които трябва да се обърне внимание, са модернизацията на средата, дигитализиране на процесите и най-вече уверяването на учениците, че тези 12 години от живота им са инвестиция в бъдещето и са врата към развитие. Пред очите на един ученик трябва да бъде показано ясно, че училището е свободна за развитие среда – пространство, което не е единственото място за учене, че то е най-вече наръчник към информацията и практическите умения на 21 век. Отдавна са минали дните, в които училищната институция е единствената среда за учене. Сега е важно да бъде активен асистент на учениците, бъдещите хора изграждащи обществото, училището трябва да създава вратите на възможностите, а не да установява прегради и стени чрез сухи факти.
Какво мислиш, че е нужно, за да се подкрепят учителите в новите подходи на преподаване?
Разбира се, като основни фигури в училищната среда, точно на учителите трябва да се обърне специфично внимание. Поради факта, че има различни учители, всеки със собствени разбирания над начина, по който трябва да протича образователния процес, трябва да бъдем гъвкави в действията си по имплементиране на новото и изграждане на по-иновативни и актуални методи за обучение. Нужни са множество различни инструменти и пространства за подпомагане на учителите, свикнали със стандартните методи на преподаване, да се интегрират и намерят себе си през новата структура.
В заключение, учителите с отворен поглед към света и кариерата си и изпълнени с желание да предадат на учениците си всичко, което могат, за да бъдат те по-успешни и готови за живота след училище, ще успеят да навлязат значително по-бързо в материята и следователно начините за използване на новите инструменти. Дори и да има затруднение, Желанието ще бъде водещата сила, а има ли Желание има и Начин – винаги е така.
Как виждаш българското училище след 5 години?
Прогресът на българското образование, макар и зависещ от множество фактори, в крайна сметка се корени само и единствено в действията на организации като нашата, и приемствеността от страна на училищата. Това едно училище да бъде отворено към новото и възможността, която би му се предложила точно с основна цел развитие. Това са факторите, които стоят в основата на пирамидата на развитие на едно училище. И все пак, за да не се отклонявам от въпроса – вярвам, че българското училище след 5 години ще бъде доста по-запознато с модерните начини на обучение, познати в световен мащаб. Според мен е напълно възможно над 50% от българските училища вече да са възприели някои от тези методи и да се използват на практика във всекидневието на училищния живот. Също така силно вярвам, че поне 10% ще бъдат изцяло интегрирали иновативните и дигитални начини на обучение в своето училище.
Сподели ни свой любим вдъхновяващ цитат или мисъл.
Може би нещото, което наистина стигна на по-дълбоко до мен и успя силно да резонира е цитат, който има толкова простичка идея с толкова висока релевантна стойност за бързо развиващия се свят около нас – “Adapt – Overcome – Evolve” е нещо силно и показателно като философия на здравомислещия и адаптивен човек в днешния свят.
