Изминаха три бързи много важни седмици в историята на образованието. Тепърва ще анализираме случващите се процеси в революцията на дистанционното обучение. На повечето учители и ученици им се наложи бързо да се адаптират към новите условия на общуване във виртуалната класна стая, както и да придобият нови дигитални умения. Но всичко това е само една малка част от това да можеш да правиш учене по всяко време и от всяка точка. И докато предишните ни статии, бяха насочени към успешните истории на училища в тази посока, то днешната ни среща е с мотивиран и отдаден учител, от който разбираме, че само чрез отвореност към нови знания и умения, образованието ни е възможно.
Силвия Стефанова е учител в ОУ “Панайот Волов”, гр. Варна, и е сертифицирана по програмата Google Certified Educator – Level 2. Един от многото учители, на които им се наложи в момент на криза да се гмурнат бързо в облачните технологии, за да бъдат по-близо до учениците си. Какви са предизвикателствата пред Силвия споделя тук в следните облачни редове:
За себе си Силвия споделя, че е учител от скромните 3 години. Технологиите и джаджите винаги са били нейна слабост, а математиката – на сърце, често се гмурка в предизвикателствата на програмирането.
Какво е да си учител по време на изолация?
Доста е различно. От една страна се радвам, че се наложи, защото сега имам възможност да експериментирам, да се уча, да решавам казуси и да търся нови решения. Липсва ми живия контакт с децата, но пък ми е много приятно да преподавам по пижама.
Какви са предизвикателствата да преподаваш пред монитора, вместо бялата дъска?
За мен най-голямото предизвикателство е това, че трябва всичко да ми е планирано предварително. Аз обичам да импровизирам в класната стая… Понякога зарязвам плана и говорим. Най-често отговарям на въпроса “Това сега за какво ни е да го учим?”
Какви трудности срещаш в момента? А какви са плюсовете на дигиталното образование?
Трудно ми е да се организирам. Времето не ми стига, но то е защото всичко се случи внезапно и трябваше много бързо да се организираме. Предимствата са много
- Материалите, заданията и цялата история на обучението е на едно място и лесно достъпна. Няма “не знаех какво ми е домашното”;
- Материалите за нови знания са там и учениците могат да ги слушат колкото пъти им е необходимо;
- Всеки учи със собствена скорост;
- Има множество инструменти за създаване на различни ресурси;
- Да не говорим за развиването на дигиталните компетентности, които са изключително важни за бъдещето на децата. Защото въпреки, че интернет и технологиите са неизменна част от живота на учениците, те не осъзнават колко полезен и мощен инструмент са те. И голяма част от тях просто “цъкат” в нета и “мажат” екраните на смартфоните.
Сближи ли повече дигиталното образование учителите, учениците и родителите?
Определено подобри комуникацията родител-ученик-учител. Родителите сега са доста по-ангажирани в образованието на децата си (особено на по-малките ученици). Провеждам и доста телефонни разговори с колеги, работим заедно и споделяме добри практики.
По-независим ли е учителят сега с технологиите?
Не, не е по-независим, защото това, което се опитваме да правим ние, не е дистанционно обучение в истинския му смисъл. Опитваме се да вкараме една модерна технология в рамките на нещо остаряло, което не дава много добри резултати. Все едно да ползваш суперкомпютър като калкулатор… или геймърски лаптоп и само да редиш пасианси на него.
Българското училище се оказа пред голям избор от образователни онлайн платформи. Вие как направихте своя избор?
Ние сме “в облака” от 2 години, но до този момент беше само с административна функция. Когато видяхме накъде вървят нещата, направихме едно вътрешно обучение – показах основните функции на Google Classroom и ден-два след това се наложи да стартираме. Все пак учителите имаха право на избор и има единици, които работят в затворени фейсбук групи. Но повечето колеги избраха Classroom. През първата дистанционна седмица всички заедно разучавахме нещата, а аз правих видеа с кратки инструкции – кое, къде, как.
Докъде с технологиите?
Най-важното умение, на което трябва да научим децата е как да се ориентират бързо в непозната среда, а технологиите определено са една доста бързо изменяща се среда. Аз се радвам, когато учениците използват технологиите, за да си помогнат – независимо дали си мислят, че хитруват или cheat-ват, всичко е в техен интерес. Ежедневието ни е повлияно от технологиите, аз не мога да огранича тяхното влияние. Единственото, което мога да се опитам да направя, е да насоча това влияние в правилната посока. Да използваме тези технологии по предназначение, не само за игри и ТикТок.
Трябва ли едно училище да разполага с голям бюджет и модерна база, за да развива успешно своя екип от учители и техните ученици?
По принцип не, класната стая може да се ползва и от смартфоните, но старите и бавни устройства са доста демотивиращи. Затова не бих казала модерна база, а по-скоро съвременна.
Какво би споделила на другите учители, които в момента са изправени пред предизвикателство на един нов начин на преподаване, голяма част от които се учат буквално в крачка?
Трудно е човек да излезе от зоната си на комфорт. Всяка промяна е трудна, но промените са необходими, за да вървим напред. Търсете помощ, задавайте въпроси и споделяйте опит. Нали искаме от децата да го правят? Да им покажем как!
За какво мечтаеш в професионален план?
Децата да ме запомнят. Мечтая да оставя следа в живота на учениците си, така както те са оставили своята следа в моя.
