В последните месеци училищата активно работят по подготовката си за въвеждане на STEM проекти и програми, а държавата предстои да осигури средства, които да отпусне на училища от цялата страна за създаване на STEM център, ремонтни дейности, обучения и други.
Най-важно за готовността на педагозите за тази важна стъпка в образованието е информираността. Чрез нея те ще могат да подготвят своя проект и качествено да приложат иновации в своето обучение. За да разбулим част от неяснотата около STEM, ще разгледаме четирите ключови съставни части, които са нужни за структурата на един STEM проект.
STEM трансформацията на училищата се крепи на четири стълба – среда, съдържание, технологии и умения на учителите.
Когато ги разглеждаме заедно и едновременно, а не като последователни етапи, можем да постигнем качествена промяна и иновация в преподаването.
1. Образователната среда
Промяната на пространства е най-видимият за външно око знак, че училището е тръгнало по пътя на образователната трансформация. STEM средата в съвременните училища трябва да предразполага към свобода, гъвкавост и творчество в процесите на учене и изследване. Да стимулира общуването и екипната работа, както и да предлага кътове за уединение и размисъл.
Тази промяна включва разположението на пространствата, но също и цветовете, мебелите, настилките, осветлението, достъпа до пространството. Не е достатъчно средата да бъде просто обновена, модерна и красива. Тя трябва функционално да допринася за процеса на учене.
Планирането на средата трябва да бъде подчинено изцяло на образователните цели и на типа методика, която ще се използва.
Важно е промяната в средата да не се случва самоцелно. За да изпълнява своята функция на опорен стълб, тя трябва да бъде планирана планирана в хармония с останалите три опорни стълба – съдържание, квалификация, технологии.
За да се проведе по възможно най-добрия начин, препоръчително е процесът на планиране и изпълнение да се случва съвместно със специалисти – архитекти, дизайнери. В българските училища вече има добри примери, от които може да бъде почерпено вдъхновение и опит в реализирането.
Училището е споделено пространство за учениците и учителите. Затова в процеса на вземане на решения за него трябва да въвлечем и учениците и да вземем под внимание тяхното мнението, желания, нужди и очаквания.
2. Учебното съдържание
На снимката: Готовите уроци на „Умения за иновации“ в ПМГ „Проф. Емануил Иванов“, гр. Кюстендил
Качественото учене не е едностранен процес, в който учителят подава информация към учениците и оценява умението им да го възпроизвеждат. То се трансформира към проучване на информация, изследване и анализиране на проблеми и предлагане на възможни решения за тях.
Затова и учебното съдържание е опора, без която STEM трансформацията няма как да се осъществи. Нужно е да си отговорим на въпросите: през какво съдържание ще минаваме; отговаря ли на образователните цели, които сме си поставили; как си кореспондира със средата, в която ще го разглеждаме.
Проектно базираното обучение често предполага работата на повече от един учител в рамките на един учебен проект. Това ни поставя пред предизвикателството да имаме интердисциплинарно съдържание, което включва познания от различни предметни области в рамките на проекта.
Създаването на ново учебно съдържание обаче е времеемък и методичен процес.
За да преодолеем тази трудност, е важно в процеса на планиране да включим проучване до какви вече разработени решения можем да достигнем.
Да разберем например дали:
➜ Роботите, 3D принтерите, VR очилата, които искаме да купим, са придружени от вече разработено за тях учебно съдържание;
➜ Съдържанието е приложимо за средата и културата на ученицител
➜ Учителите имат уменията да боравят с него;
➜ Съдържанието е на езика, на който искаме да боравим с него;
➜ Имаме права да го използваме и какъв е достъпът ни до него.
Трансформацията на учебното съдържание не означава да изключим от него знанията. В учебния проект децата придобиват знанията, които трябва да имат за съответната възраст и образователна степен. В допълнение към тях, те разбират каква е връзката на тези знания с реалния свят и как биха могли да ги приложат на практика.
С това те формират умения да разрешават проблемите на настоящето, както и още несъществуващите проблеми на бъдещето.
3. Технологиите
Технологиите са третият фундамент. Отговорът на въпроса какви технологии да изберем, се крие в това какви инструменти са ни нужни за иновативното съдържание в трансформираната среда.
Когато мислим за тях поотделно, рискуваме в крайния резултат технологиите и средата да не функционират добре заедно. И да е необходимо да правим допълнителни промени и да изразходваме допълнителен ресурс, за да адаптираме едното към другото или обратното.
Пример за това са класическите кабинети по Информационни и комуникационни технологии. Свикнали сме да виждаме компютри, разположени по периферията на стаите и ученици обърнати с гръб към пространството, към съучениците и към учителя. Макар техниката да е налична, тя не кореспондира добре със средата и не предразполага към групова работа, към лесно възприемане.
Технологиите са най-динамично развиващият се стълб в сравнение с вече разгледаните опори на STEM трансформацията. Ежемесечно технологичните компании правят актуализации на своите продукти и дори измислят съвършено нови решения. Затова е важно да гледаме на избора на техника като на инвестиция, която да може да отговори на отговаря напълно на целите и на останалите елементи от плана ни.
Снимка: Ученици с Chromebook устройства в СУ „Иван Вазов“, гр. Вършец
Едно технологично решение е безсмислено, ако няма къде да бъде използвано, но и ако учителите не са обучени да го използват.
Инструментите, с които постигаме целите си, могат да включват техника – компютри, таблети, роботи, умни екрани и каквото друго оборудване ни трябва. Всичко това, което е специфично като технология, е подчинено на съдържанието и е вплетено в средата.
4. Уменията на учителите
Снимка: Обучение на учители за работа със SAMSUNG Flip 2 интерактивен екран в 51 СУ „Елисавета Багряна”, гр. София
Именно уменията на учителите да боравят умело с тях, са двигателят, който кара средата, съдържанието и технологиите „да оживяват”.
В разработването на STEM проекта не бива да пропускаме да предвидим подготовката на педагогическите специалисти, така че да бъдат умели и уверено да се възползват от всички предимства на трансформираната среда и въведените нови технологии.
Трябва да имаме предвид, че обучаването на екипа е процес, който изисква време и е препоръчително да се случва паралелно с работата по останалите три стълба, а не едва в края на процеса, когато ще сме изгубили ценно време за подготовка.
Добра практика е въвличането на учителите в STEM работна група по изграждането на проекта. По този начин екипът е част от трансформиращия процес от първите му стъпки, припознава го като свой, има участие и принос за изпълнението му.
Друга възможност в подкрепа на плана за квалификация на учителите е каскадността. Една група учители преминават обучение и самите те, работейки в екип, те предават уменията към своите колеги.
Квалификацията на учителите трябва да е съобразена не само с образователните цели, а и с персоналните дадености и желания на всеки от тях, с нуждите на учениците и с готовността, мотивацията и дигиталните компетентности на екипа като цяло. Дългосрочният план от стъпки за развитие на екипа и на членовете от екипа осигурява по-плавно и гладко развитие на уменията.
Четирите стълба на STEM, както и други важни точки и съвети по темата, бяха представени от д-р Александър Ангелов от екипа на Център за творческо обучение в уебинара „Експертна подкрепа за успешен STEM проект” пред над 600 зрители. Запис на уебинара гледайте тук: https://www.youtube.com/watch?v=LuLagJOCGOQ
СТЕМ, СТЕМ програма
