Налице и публично достъпно е пълното проучване относно приложението на образователният модел “1:1” в България
За много хора е видно, че в българското образование от няколко години се случват наистина страхотни неща. И едно от тях е въвеждането на образователният модел “1:1” в училища в Пловдив, София и Бургас (и предстоящо за Варна и Разград). В нашия блог неведнъж сме разказвали за ползите от модела, който стъпва на проектно-базираното обучение и може да се осъществява както синхронно, така и асинхронно. Специфичното при него е, че всеки учител и всеки ученик разполагат със собствено устройство за образование и акаунт към домейна на училището. Те използват дигиталните технологии като ресурс за учене и заедно създават съдържание и творят в класната стая. Имаме удоволствието да сме технологичен партньор на много училища, осъществили този процес на образователна трансформация, които показват повече от страхотни резултати.
Историите са нещо прекрасно, но е време да стъпим и на данни когато говорим за ефекта на “1:1”.
Именно заради това през месец април, по поръчка на Министерството на образованието и науката, се проведе изследване на модела, водено от проф. Галин Цоков от Педагогически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и подкрепено от Център за творческо обучение. То разгледа внедряването на модела в седем български училища в Пловдив, София и Бургас. Бяха анкетирани общо 854 участници от паралелки с преподаване по модела “1:1” и контролни “традиционни паралелки” (учители, родители, ученици), които споделиха своето мнение за ефекта от внедряването на модела.
След направения анализ на резултатите, изследването недвусмислено показва, че моделът “1:1” води до:
- промяна на образователната среда;
- промяна ролята на учителя;
- превръщане на учениците в дизайнери на ресурсите и създатели на съдържание;
- промяна в метода на оценяване;
- повишаване на мотивацията за учене и успехът на учениците;
- акцентиране върху компетентностно-базираното образование;
- подкрепа от страна на родителите.
Данните показват, че при въвеждането на модел “1:1”, образователната среда става по-гъвкава и адаптивна, за да отговаря на нуждите на интерактивния учебен процес. Паралелно с това се създава и специфична електронна инфраструктура с устройство Chromebook за всеки учител и ученик и целенасочено използване на дигитални инструменти в облачните платформи.
Може би най-голяма промяна се наблюдава в екипната работа в класната стая. Над 90% от учениците, работещи с електронни устройства, заявяват, че има подобрение на екипната работа по време на учебните часове, което създава една учеща общност. Същото важи и за над 80% от учителите, които казват, че си сътрудничат със свои колеги чрез инструментите на Google.
Моделът “1:1” води до промяна и в ролята на учителя в класната стая. Над 90% от учителите споделят, че вече се виждат в ролята на мотиватори, ментори за учениците. Променя се и ролята на учениците – те се превръщат в дизайнери на учебно съдържание.
Изследването показва недвусмислено и друг факт, който е пряк резултат от въвеждането на модела “1:1” – учениците, които учат по него, много по-лесно и гъвкаво се справят с електронната форма на обучение и казват, че могат да учат по всяко време (88% от анкетираните ученици). 84% от учителите и 75% от учениците отчитат повишена мотивация за учене сред учениците и виждат повишена познавателна активност.
Резултатите от изследването показват, че обучението по модела “1:1”, включително и в условия на електронно обучение от разстояние, е практически ориентирано, повишава мотивацията за учене и допринася, в голяма степен, за развитие на ключови компетентности на учениците. Тези резултати доказват част от формулираните хипотези на изследването. От друга страна, те говорят за това, че въвеждането на организационния модел “1:1” в училище може пряко да се свърже с осъществяването на компетентностно-базирано образование, като системен, интердисциплинарен подход, чрез който се акцентира върху резултатите от образованието, разглеждани като способност на обучаваните да действат адекватно в различни ситуации. Така компетентностният подход се характеризира с личностни, дейностни и социални аспекти, засилва практическата ориентация на образованието и определя разработването на учебното съдържание и на оценъчните процедури.
Може би най-значимото нещо, което доказа изследването, е одобрението на родителите. Над 80% от родителите на ученици, които се обучават по модела “1:1”, подкрепят този начин на преподаване, при условие, че преди неговото въвеждане са имали негативни нагласи.
