Прилагането на невронаука в детската градина има потенциал да се превърне в ключов инструмент за справяне с лесно разсейващите се „дигитални деца“. В епохата на постоянните известия способността им за концентрация се оказва сред най-редките, но и най-ценни ресурси.
Докато дигиталният свят неусетно „краде“ фокуса на подрастващите, експертите алармират за сериозна промяна. Оказва се, че умението за саморегулация днес е по-силен предсказател за успех дори от нивото на интелигентност (IQ).
Следователно, възниква въпросът: как науката помага на образованието да се адаптира към тази нова реалност? Темата коментираха в ефира на NOVA NEWS Валентина Венкова от Център за творческо обучение и Илонка Горанова, основател на ЧДГ „Доверие“.
„Златният прозорец“ на детския мозък
Според невронауката, периодът между 0 и 6-годишна възраст е критичен „прозорец“, защото в този етап мозъкът е изключително пластичен. Именно през този етап се формират изпълнителните функции. Те действат като биологичен „диригент“, който помага на детето да филтрира разсейващите фактори.
„Това е периодът на най-бурно развитие на уменията за концентрация и саморегулация,“ обяснява Валентина Венкова, мениджър внедряване на STEAM програми в Център за творческо обучение. Според нея, децата имат вроден потенциал, но той изисква подкрепяща среда, за да се развие.
Капанът на дигиталните стимули
Съвременните деца често биват наричани „дигитални туземци“. Те обработват информацията със скорост, непозната за предходните поколения, но за сметка на това губят способността за дълбоко вникване.
„Преди 20 години децата имаха много по-висок праг на скука. И именно в скуката се раждаха уникалните детски творения“ отбелязва Илонка Горанова, педагог с 43-годишен опит.
„Днес децата са свикнали на бързи звуци и многоцветие. Нашата задача е да им припомним, че знанието е устойчиво само когато мине през всички сетива – когато детето пипне, преживее и сътвори нещо с ръцете си.“
Учителят като „треньор на мозъка“
Новата реалност изисква и нова роля за преподавателя. Благодарение на методологиите, които Център за творческо обучение внедрява, учителят вече не е просто източник на информация. Вместо това, той се превръща в „треньор на мозъка“.
Според Валентина Венкова, този подход изисква учителят да познава механизмите на учене и да създава ситуации, които тренират когнитивната гъвкавост и работната памет. Накратко, целта е учителите да подкрепят детския ум чрез „учене чрез правене“.
Моделът „Гранада“ и българският опит
Практическото приложение на невронауката в класната стая вече е факт. Делегация от български директори и учители, организирана от Център за творческо обучение, посети Университета в Гранада, за да се запознае с методологията Neuromindset.
„Беше впечатляващо да видим как науката влиза в детската градина, без да отнема от магията на детството“ разказва Горанова.
Тя описва специфични игри, които тренират т.нар. „инхибиторен контрол“ – способността на детето да спре първичния си порив (например да вземе чужда играчка) в името на по-голяма цел или общо правило.
Какво предстои за българското образование?
Мисията за интеграция на невронаука в детската градина и игровия подход (включително чрез инструменти като LEGO Education) продължава с мащабни обучителни форуми.
В тази връзка, на 14 и 15 май във Варна ще се проведе Националната конференция „Заедно в началото“, организирана от Център за творческо обучение.
Форумът ще събере експерти и учители, а специален гост ще бъде световнопризнатият невроучен д-р Джоан Пол Позуелос. Там теорията за „диригента на мозъка“ ще бъде превърната в конкретни практически упражнения, които българските учители да приложат още на следващия ден в своите групи и класове.
Защото, както подчертават експертите, в свят на изкуствен интелект, най-важната инвестиция остава развитието на естествения човешки потенциал.
