Днес ще разгледаме едно от подразделенията на понятието „творчески технологии”, тъй като то може да бъде видяно от много различни перспективи. В случая подходът е приложим в началното и предучилищно образование като част от Монтесори и още методи за социално-емоционално учене. Материалът е част от наръчника, подготвен от образователни експерти по проекта MonTech в партньорство с UdiGitalEdu към Университета в Жирона (Испания). Можете да изтеглите наръчника за начален етап, който се основава на Монтесори и интердисциплинарно обучение тук: https://montessoritech.eu/montech-guide/
За да обясним понятието конструкционизъм, трябва да се върнем малко назад и да обясним какво представлява конструктивизмът. Жан Пиаже – добре известен с приносите си към психологията на развитието, с изследванията си върху детството и с теорията си за когнитивното развитие, се приема за баща на конструктивизма – теория за ученето, която, казано най-общо, твърди, че формирането на знания е процес на продължително самоконструиране. Детето формира своите познания чрез това, което има смисъл за него, като се осъществява асимилация на новото с това, което вече е научено.
Сиймор Папърт, последовател на Пиаже и професор в Media Lab към Масачузетския технологичен институт, доразвива тези идеи през годините и формулира нова теория за ученето, наречена конструкционизъм. Папърт твърди, че хората формират знанието особено добре, ако участват в изграждането и споделянето на силно значими за тях „артефакти”. Според него децата (а и възрастните като цяло) конструират знания в мислите си, докато правят нещо с ръцете си. Тези „артефакти” могат да бъдат най-различни – от пясъчен замък, до стихотворение, робот или какъвто и да е видим предмет.
Папърт и Пиаже са наясно с идеята, че децата формират знанията чрез взаимодействие с предмета на учене. Въпреки това, за Папърт познавателният процес би бил много по-ефективен, ако ученикът формира значим продукт, който да сподели с другите, след като си е взаимодействал с предмета. Това е основната разлика между конструктивизма и конструкционизма.
Ученето според констукционизма изисква учениците да стигнат до свои собствени заключения, позовавайки се на творчески експерименти и чрез изграждането на социални обекти. Учителят-конструкционист създава условия за творческа дейност, той играе ролята по-скоро на медиатор, а не на наставник. Вместо да се „преподава” на учениците, е необходимо да им се помогне да разберат – както и те помежду си да си помагат да разберат – проблемите чрез практически дейности. Ролята на учителя не е да бъде лектор, той трябва да улесни учениците, водейки ги към постигането на техните собствени цели.
Най-популярната и значима книга на Папърт – Mindstorms: Children, Computers, And Powerful Ideas (1980) („Стихии на ума – децата, компютрите и великите идеи”), полага основите на това, което днес наричаме алгоритмично мислене, творчески дейности с компютър и мейкър образование. В своята книга той представя и LOGO – първия програмен език за деца, разработен съвместно с група колеги няколко години по-рано. Но преди всичко най-важната идея, около която е организирана цялата книга, е това, че компютърът, ако се използва правилно, може да послужи като инструмент за конструиране на знанието и като средство за себеизява.
Папърт предсказва преди много години това, което днес наричаме образователни технологии. Тревожи го мисълта, че един ден децата ще използват технологиите единствено като потребители и консуматори. С помощта на LOGO и с конструкционистките си идеи той вдъхновява стотици учители и изследователи, които след това разработват начини, по които децата да използват технологиите като творци, като създатели. Начини, по които могат да изразят себе си, като работят в екип – творчески, критично. От учениците и последователите на Папърт е важно да споменем Мичъл Резник – професор в Media Lab към Масачузетския технологичен институт. Той е основател на изследователския клуб Lifelong Kindergarten (LLK). Неговият екип разработва технологии и дейности, с които да ангажират хората (по-специално децата). Сред разработките им е софтуерът за програмиране Scratch и свързаната с него онлайн общност (както и еволюцията на езика LOGO) – водещата платформа за програмиране за деца. Неговият екип от изследователи си партнира и с компанията LEGO и заедно създават нови образователни идеи и продукти, включително комплектите по роботика LEGO Mindstorms и LEGO WeDo.
Технологиите, които LLK разработват, имат ясната цел да помогнат на хората да започнат да мислят креативно. Най-важно за тях е да подкрепят това, което самите те наричат „спирала на творческото мислене”. В този процес хората си представят това, което искат да направят, създават първообраз на идеите си, експериментират с това, което са направили, споделят идеите и постиженията си с другите, разсъждават върху опита си – всичко това ги води към генерирането на нови идеи и нови проекти. Когато учениците минават отново и отново през този процес, те развиват свои собствени идеи, проверяват границите, експериментират с алтернативи, получават информация от другите и генерират нови идеи, които се базират на опита им. Както обяснява Резник (2007) – това е процес, при който децата в градината учат – без границите и ограниченията, които ще открият по-късно в традиционното училище. Това е естественият начин, по който хората учат и по който може да се подходи към ученето през целия живот, каквото е и названието на екипа – Lifelong
Kindergarten (Детска градина за цял живот).
Повече информация по темата може да откриете на:
– Resnick, Mitchel. (2007). Sowing the Seeds for a more Creative Society. Learning and Leading with Technology. 35. 10.1145/1518701.2167142.
https://www.researchgate.net/publication/241624003_Sowing_the_Seeds_for_a_more_Creative_Society
– Resnick, Mitchell (2007). All I really All I Really Need to Know (About Creative Thinking) I Learned (By Studying How Children Learn) in Kindergarten: https://www.researchgate.net/publication/221629475_All_I_really_need_to_know_about_creative_thinking_I_learned_by_studying_how_children_learn_in_kindergarten
– Креативното мислене в образованието, Фондация «Ботаника Лайф»:
https://www.botanicalife.org/creative-thinking
Прочетете още за проекта MonTech и изтеглете наръчника за учители от начален етап тук: https://montessoritech.eu/
