Деси е една изключително любознателна и цветна личност, която винаги търси отговори и смисъла зад всичко. Именно това я доведе до по-активната и отговорна роля в образователната трансформация – на първа линия в иновациите, рамо до рамо със своите колеги – учители. Нейният опит и отдаденост са много ценни за нашата мисия. Добре дошла в екипа на Центъра, Деси!
А какъв бе пътят ѝ досега, вижте в интервюто.
Представи се накратко.
Казвам се Десислава и съм родена в град Хасково, но последните години живея в Пловдив. Моето хоби е да задавам въпроси и да провокирам, защото вярвам, че до истината се стига чрез диалог.
В свободното си време обичам да се наслаждавам на разходки в планината, песента на птиците, на тишината и на моето семейство.
Каква ще бъде твоята роля в Център за творческо обучение?
Да бъда част от екипа на Центъра е всъщност моята мечта. Преди 4 години се срещнахме за първи път и си пожелах един ден да мога да работя рамо до рамо с тях. Разпознах своите мечти и стремежи в действията на екипа, подчинени на една цел – промяната в образованието.
Ролята, която имам в Центъра, е сякаш предопределена за мен – да помагам за смисленото внедряване на технологиите в училище и да бъда катализатор на промяната.
Аз ще бъда свързващото звено между Центъра, институциите и учителите в пътя им към иновациите. Мисията ми е тяхното стратегическо развитие, подпомагане за внедряване на облака и модела 1:1.
Как се роди интересът ти към сферата на образованието и какво те научи опитът ти като ръководител на направление ИКТ?
Преди години живеех в Германия и работех като детегледачка. Там успях да сравня тяхното образование с нашето. Казах си „Защо не може и ние да учим по този начин?”. Истински им завиждах за образованието, което получаваха, защото бе насочено към ученика. След време се върнах в България и се записах да уча педагогика. След като завърших, станах начален учител, а по късно и Ръководител направление ИКТ. Тази длъжност ме научи, че ако имаме желание и подкрепа, можем да променим начина на преподаване и обучение отвътре.
Това, което видях в Германия и за което си мечтаех, успях да постигна с много помощ и разбиране от прекия си ръководител, използвайки информационните технологии.
Какво е най-важното, за да бъде човек добър педагог?
Да бъдеш педагог е много трудно, но всеки от нас има свой идеал, към който се стреми.
За мен водещ бе стремежът да влизам в обувките на учениците, да ги уважавам и да съм в час с всички новости.
Най-важното за мен беше да им покажа как чрез технологиите могат да имат достъп до цялата налична информация, и как многобройните предмети, които учат, са свързани помежду си. За мен беше важно да разберат тази взаимовръзка и да не ми задават въпроса „Защо трябва да уча това?”.
Как искаш да изглежда българското училище след 5 години?
Повечето училища не изглеждат никак привлекателни: сиви стени, стари чинове и столове. Надявам се в бъдеще така да се променят средата и хората, че децата да могат да кажат „училището е моят втори дом“.
По отношение на традиционните часове учителят да промени методите си на преподаване – да бъде фасилитатор, а обучаемите да придобиват знания и умения, подтикнати от тяхното любопитство и самоинициатива. Това би довело до развиване на социални умения, емоционални умения, умения за решаване на проблеми и критично мислене. Бих искала да се промени и начинът на оценяване. Да се обръща внимание на напредъка на ученика, а не само на резултата.
В тези училища ще бъдат разпознати способностите и личностните качества на учениците. Децата ще бъдат научени да се самооценяват правилно, да мислят и да намират пътищата към успеха в живота.
Не трябва да забравяме, че една иновация не бива да бъде изолирано събитие, а непрекъснато движение. Когато дадена общност се обедини около иновативна идея, изпълнението ѝ бива реализирано.
Сподели ни песен за настроение!
Запознайте се с останалите от екипа на Центъра на https://cct.bg/about-us-new/
