Ако допреди няколко години съчетанието „медийна грамотност“ не говореше почти нищо на българските учители и ученици, днес ситуацията е различна. Терминът вече е познат, но нуждата от него става все по-крещяща. Защо? Защото ежедневно виждаме, че българските деца (а и възрастните) имат сериозен проблем с критичното мислене.
Образованието ни все още е заклещено в старата спирала – да се запълват празни полета с факти, да се пресмятат сухи алгоритми, а рядко се учи как да се решават реални проблеми на базата на налична информация.
Медийната грамотност обаче не е просто умението да различаваш истина от лъжа. Тя е нещо много по-дълбоко. В ранна детска възраст тя започва например с въпроса: „Как и защо ни влияят цветовете? Защо червеният цвят ме кара да се чувствам по определен начин, когато го видя на екрана?“.
Безопасността и емоциите в мрежата
Темата за това как децата възприемат дигиталния свят бе силно застъпена по време на конференцията „Заедно в началото“, организира от Център за творческо обучение и Община Варна с подкрепата на Yettel. В своята презентация пред учители и директори от цялата страна Иглика Иванова – координатор на Националния център за безопасен интернет, тя подчерта, че разбирането на живота на децата в цифровия свят е първата и най-важна стъпка. Когато говорим за дигитални навици, безопасността трябва да бъде приоритет №1. Само така учениците ще могат да се възползват от ресурсите на мрежата, без да бъдат изложени на риск.
Учене чрез преживяване: От училищния вестник до Антарктида
Освен теоретичната част, участниците в конференцията имаха възможност да се включат в две практически работилници за медийна грамотност. Те бяха водени от журналиста Благой Цицелков (част от екипа на Центъра за творческо обучение), който има над 18 години опит в медиите.
Той сподели личния си път – как още като ученик тръгва от училищния вестник, преминава през детското предаване в TV7, а след това стига и до БНТ. Цицелков даде пример, че създаването на собствено медийно съдържание е един от най-добрите начини децата да разберат какво всъщност е медийната грамотност. Самият той навремето не е знаел определението за този термин, но е започнал да анализира фактите и данните в процеса на работа. Накратко: учене чрез правене и игра.
В рамките на работилницата стана дума за пропагандата, за “пост-истината” и за това как учителите могат да вкарат медийната грамотност в абсолютно всеки час, чрез готовите уроци на prepodavame.bg и Klett, разработени в партньорство с Yettel. Цицелков даде и пример как можем и сами да напарвим такъв урок, дори в часа по география.
Примерът с Антарктида
Учителят разделя класа на групи, докато учат за ледения континент. Едната група проучва ресурсите, втората – историята, третата – начина на управление и полезните изкопаеми. Последният отбор обаче получава специална задача: да подготви тема за “митовете и фактите” (например конспирации или фалшиви новини за Антарктида). В началото учениците работят по групи, без да знаят какво точно правят останалите. Накрая, когато сглобят общата картина, фалшивите митове биват директно оборени от фактите, които другите групи сами са открили.
Технологиите в детската градина и началното училище
Често срещан мит е, че технологиите нямат място в най-ранна възраст. Диана Русева, директор на ДГ „Иглика“ в Силистра, обаче сподели как те успешно „слизат“ на нивото на детската градина. Ключът е в баланса – важно е да се знае кога таблетът или екранът са инструмент за учене и кога е време за игра навън.
От друга страна, Евдокия Ненова, старши учител в 2 СУ „Проф. Никола Маринов“, разказа за практическия преход от „хартията към дигиталната среда“. В нейния опит технологиите се оказват безценен съюзник дори в подготовката за Националното външно оценяване (НВО), превръщайки иначе сухата материя в интерактивен и ангажиращ процес за учениците.
Изкуственият интелект и човешкият фактор
Въпросът дали машините ще заменят хората в класната стая намери своя категоричен отговор в думите на д-р Александър Ангелов, управител на Център за творческо обучение. Технологиите не отнемат човешкото взаимодействие, а го засилват, ако се използват правилно.
В ерата на изкуствения интелект (AI) предизвикателството е как той да помага на децата да мислят и учат, а не да учи вместо тях. Най-голямата грешка, която можем да допуснем в желанието си да сме модерни, е да забравим, че технологията е просто средство, а не крайна цел.
Защо Yettel подкрепя тази кауза?
За Yettel развитието на дигиталното общество е дългосрочен ангажимент. Изграждането на правилни дигитални навици и критично мислене от най-ранна възраст е ключът към едно по-сигурно бъдеще. Инвестицията в медийна грамотност е инвестиция в поколение, което ще владее технологиите, а няма да бъде управлявано от тях.
Чрез своята програма “Безопасен интернет и развитие на дигиталните умение” телекомът работи активно с учители и родители, за да бъдат по-уверени и подготвени за днешните онлайн предизвикателства, но и да бъдат добър пример за младото поколение.
Технологиите вече са в класната стая. Нашата обща задача – на учители, родители и бизнеса – е да ги превърнем в съюзници, които отварят врати, пазейки децата ни защитени.
