Когато Жан-Франсоа Лиотар открива Les Immatériaux в Париж преди 40 години, той поставя акцент върху идеята, че „човешкият ум сам по себе си е част от материята; той планира доминация, а материята реагира съответно, като организира себе си в машини, които функционират по-добре в сравнение с ума“. Но какво се случва, когато тези машини започнат не просто да ни служат, а да ни учат? Лиотар предвижда свят, в който технологиите играят все по-голяма роля в образованието и формирането на човешкото съзнание, поставяйки под въпрос традиционните концепции за знание и обучение.
Тези мисли, макар и философско абстрактни, намират дълбок отзвук в дебата за изкуствения интелект (AI), който вече трансформира както начина, по който живеем, така и начина, по който учим. AI функционира „отвън“ човешкото тяло, неговите алгоритми и решения са логически, но лишени от човешката чувствителност. Именно тази дистанция разкрива и едно важно прозрение – технологията, макар и мощна, не ни идентифицира напълно.
AI: обременен от своите създатели
Защото AI не е неутрален. Както Кейт Крауфорд пише в Atlas of AI: „Един от най-големите митове в индустрията на изкуствения интелект е, че интелигентността съществува като независима парадигма“. В действителност AI е продукт на социални, културни и икономически структури. Това означава, че алгоритмите, които обучават машините, често отразяват предразсъдъците и ограниченията на техните създатели – обикновено малък, технократски елит. Тази липса на представителност може да доведе до изключване на периферни групи и до вземане на решения, които не отразяват техните реалности.
Тук образованието може и трябва да играе ключова роля, като се превърне в бастион на критичното мислене. Именно чрез образованието можем да поставим основите за по-справедливо използване на AI, което не само отразява обществото, но и го променя към по-добро. AI вече се утвърждава като фактор, който трансформира образователните практики и отваря врати към иновации, които преди изглеждаха недостижими. Въпреки тези предизвикателства AI предлага революционни възможности за образованието, ако бъде използван внимателно и етично.
Ползите: какво може да ни даде AI?
Технологията може да трансформира учебния процес, като предостави на ученици и учители достъп до нови, иновативни инструменти. Едно от най-големите предимства на AI е персонализираното обучение. Докато учителят трябва да се грижи за нуждите на десетки ученици едновременно, AI може да създаде програма, съобразена с индивидуалния темп, стил и интереси на всеки ученик. Алгоритмите проследяват напредъка, откриват пропуските и адаптират съдържанието за максимална ефективност.
Освен това AI автоматизира административните задачи – проверка на домашни, създаване на тестове, попълване на отчети – освобождавайки време за учителите да се фокусират върху вдъхновяващите аспекти на преподаването. „Учителите не искат да пишат отчети. Те искат да вдъхновяват“, отбелязва д-р Александър Ангелов, управител на Център за творческо обучение.
AI също така премахва бариерите пред достъпа до знания. Онлайн платформи с интегрирани AI инструменти предоставят лекции, учебници и дори симулации на научни експерименти, достъпни дори в региони с ограничени ресурси. Тази революция прави образованието по-справедливо и достъпно за всички.
Рисковете: какво можем да изгубим?
Въпреки огромния потенциал AI крие сериозни рискове. Алгоритмите често подсилват вече съществуващи пристрастия, отразявайки интересите на създателите си. Това може да доведе до стандартизация на знанията и изключване на цели групи. В образованието тези пристрастия могат да имат дълбоки последствия. AI рискува да стандартизира знанията, ограничавайки културното разнообразие и изключвайки периферни групи. Ако алгоритмите са създадени от тесен кръг технократи, те неизбежно ще отразяват техния светоглед – често отдалечен от реалностите на многообразния глобален контекст. Дискурсът около AI и етиката често се увива около гордиевия възел на индустрията на етиката – където решенията се движат от корпоративни интереси, а не от истинска грижа за общественото благо.
AI също така може да улесни разпространението на дезинформация. За да се противодейства на това, училищата трябва да въвеждат медийна грамотност. Учениците трябва да се научат да разпознават фалшиви новини и да поставят под въпрос авторитета на технологиите. Това не означава отхвърляне на AI, а критично и информирано отношение към неговото използване.
Ролята на учителите
Това доказва и защо AI никога няма да замени учителите. Докато алгоритмите могат да автоматизират задачи, учителите остават незаменими в изграждането на морал, ценности и социални умения – аспекти, които машините не могат да предадат.
„Учителите няма да изчезнат, но техните роли ще се променят“, смята Весела Русева от Център за творческо обучение. „Те ще станат модератори, наставници и вдъхновители, докато AI поема техническите аспекти на обучението.“
Учителите не само обучават, но и вдъхновяват. Те разбират контекста, в който учениците учат, техните лични предизвикателства и нужди – неща, които алгоритмите никога няма да успеят да постигнат.
AI и България: примерът на AI LAB Burgas
България вече прави смели стъпки към интеграцията на AI в образованието. Проектът AI LAB Burgas, стартирал пилотно в Бургас, цели да създаде лаборатории, където ученици и учители да изследват възможностите на AI. Идеята е лабораториите да са пространство за практически проекти за ученици, които насърчават креативността.
През декември 2024 г. проектът беше представен на Future Skills Forum във Варшава като пример за визионерски подход към образованието. Заместник-кметът на Бургас, Михаил Ненов, нарече инициативата „начин за изграждане на умения, които ще помогнат на младите хора да се ориентират в бъдещето“.
Стълбата към бъдещето
Изкуственият интелект е мощен инструмент, който обещава да трансформира образованието, но неговото внедряване изисква внимание, грижа и разбиране. AI може да вдъхновява, като генерира нови идеи и визии, но не може да вникне в терзанията и емоциите на учениците. Той може да анализира данни, но не може да разбере контекста, в който тези данни са генерирани. Може да подпомага преподаването, но никога няма да измести напълно учителя.
Образованието винаги е било стълба – конструкция, по която се изкачваме към нови знания, умения и мечти. В епохата на изкуствения интелект тази стълба придобива нови стъпала, изградени от алгоритми и технологии, които улесняват пътя ни нагоре. Но не бива да забравяме, че ръцете, които държат стълбата стабилна, са човешки. Всяко ново стъпало, добавено от AI, трябва да бъде внимателно проверено: дали ни отвежда към нови хоризонти, или ни изкушава да се изгубим в лабиринт от данни.
Изкачването винаги е било трудно – стълбата не е права, а извита. Понякога може да изглежда крехка, понякога прекалено стръмна. Но тя е наша – изградена от човешка воля, идеи и стремежи. И дори когато технологиите добавят нови елементи към нея, последното стъпало винаги ще бъде човешко. Защото образованието не е просто предаване на знания. То е изкуство. А изкуството, както и стълбата към бъдещето, остава неразривно свързано с човешката същност.
Автор: Благой Цицелков, източник: Стълбата
