Център за творческо обучение беше в Москва, за да се срещне с Олег Михайлович, директор на 2115-то училище, за да сподели с CLASSROOMTECH.BG:
“Един урок, който преди 5 години съм оценил като много добър, днес ако го видя – няма да е добър изобщо. Давахме положителна оценка на учители, ако редуват задачите, използват интерактивни дъски, презентации, дават задачи и домашна работа, включват различни ученици… Днес е съвсем различно – даваме добри оценки на урока, не ако има всички съставни елементи, а ако учителят съумее да ангажира потенциала на учениците в съответната тема. Редуването на задачите и използването на интерактивната дъска вече не са изобщо важни.
Добрият учител намира път към учениците си. Във всеки час и всеки учебен предмет.”
За CLASSROOMTECH.BG споделя Александър Ангелов:
От 2008 г. съм работил в две компании, на четири различни позиции, но работата ми винаги е била свързана с посещения в учебни заведения. До 1-ви април 2016, не на шега, съм посетил 750 училища.
На тази дата станаха 751, след първата ми пряка среща с московско училище. Ето предисторията:
Преди три месеца получих покана за участие в конференция на тема “Презентация педагогического опыта по выявлению и развитию детской одаренности”. Моят превод на български би бил: “Представяне на педагогически опит, откриващ и развиващ детските заложби”. Конференцията показа опит на редица специалисти: психолози, педагози, технологични консултанти и директори на училищни обединения.
Тази статия пиша обаче за една по моему полезна среща с директора на 2115 училище в гр. Москва.
Училищните обединения:
Представете си, че в един средно-голям български град има по 3 училища в квартал и още толкова детски градини. Московския опит казва, че тези няколко учебни заведения ще бъдат едно обединение. Обединението има един директор, гл. счетоводител, гл. педагог и т.н. (пом. директори по учебната и стопанската дейност, по поведението и възпитането). Училище 2115-то е част от такова обединение, 5 училища и няколко детски градини с единна администрация и мениджмънт. Представете си сега какви възможности такова обединение има, в сравнение с едно единствено училище: конкуренция за привличане на повече ученици има, но тя е между обединенията, а не между съседни училища. Там вече играят роля и средата, кварталът, обществото, ако искате. Не училището, а по-скоро образователната услуга излиза на първо място. Срещата ми бе именно с г-н Олег Михайлов, пом. директор по възпитанието в това училищно обединение. Кабинентът му е по “директорски” модел, но той не е директор на цялото обединение, а “наместник” на директора, управляващ едно от училищата в обединението.
Училищните обединения позволяват няколко неща, които според мен са много приложими у нас:
Мобилност на учители. Учители от различните училища и детски градини в рамките на едно обединение могат да работят в едно или друго заведение. Това става лесно и бързо, не касае промяна на трудовия договор или друга дълга административна процедура. Това е прекрасен инструмент за обмяна на опит и предагогически практики. Опитът не остава капсулиран в една единствена класна стая!
Връзката между отделните етапи на образованието е много по-добра – детската градина, началното училище, прогимназията и гимнацията са в едно обединение и дейностите там могат да се управляват по-добре, като се изгражда истинска образователна стратегия. Стратегия, която отговаря по-добре на нуждите на обществото и средата, в която се случват нещата.
Училищното обедниение позволява и окрупняване на разходите за покупка на материални активи и други. Освен това мениджмънтът (относително точно) знае колко ученици ще има в 1ви клас поне три години предварително 🙂 при положение, че тези деца вече са в детските градини на същото обединение.
Съвсем отделна тема е съкращаването на административните разходи и дублирането на документация за всяко отделно училище. Това за мен бе един изцяло нов подход за училищна администрация и вариант за делегиране на права. Подобен подход на организация бях виждал само в Италия, приложим в малки населени места, където тези обединения (ако не бъркам) се наричаха Instituto, и обединяваха детска градина, начално училище и прогимназия.
Достъп до информацията:
Подробна и структурирана информация до всичко що касае инфраструктурата на училището:
http://sch2115.mskobr.ru/info_edu/support_and_equipment/
Не само за това училище, но и за всяко училище в Русия. Всъщност електронната система не е кой знае какво, но забележителното е колко подредена и смислена е предоставената там информация. Ако тази информация съществува обобщена у нас – тя би следвало да е достъпна чрез електронен регистър, ако не за всеки гражданин, то поне за участниците в системата. По същия начин означава да съществува достъп до самите учебни планове, както и графика на учебните занятия.
Какво каза Олег Михайлов, зам. директор по възпитателната работа?
Олег Михайлов е биолог, специализирал педагогика. Бил е учител по биология в различни училища в Москва. Към момента е зам. директор в обединението в кв. “Новые Черёмушки”. Кварталът е в южната част на Москва, на около 20 мин с метро от центъра на града (дотогава представа за московското метро имах само от трилогията МЕТРО 2033, 2034 и 2035). Бях много впечатлен, че на входа на училището имаше транспарант на Европейски проект, където видях и логото на “Център за творческо обучение” и направо се разтърсих…Но повече за квартала и след това за директора: кв. “Новые Черёмушки” прилича на оживен квартал извън градския център. Със софийските квартали мога да го сравня с “Младост”, а с варненските – “Чайка” или “Левски”. Училищата и детските градини са построени между невисоки блокове. Алеи през зелените площи има, неправилно паркирани автомобили също.
С Олег Михайлов се запознаваме директно в неговия кабинет, като той очакваше моя гид и придружител, но не и мен. Придружаваше ме млада дама, Дарья Сергеевна, сътрудник в МГПУ, която провеждаше електронни тестове по професионална ориентация за учителите в 2115-то училище. От там и училището е партньор по наш проект, от там и трансперанта на входа. Директорът очакваше Дарья, а аз бях бонус. И след като се “натресох” ми бе предложено кафе и ново предизвикателство пред руския ми език, който не е ръждясал, защото никога не е бил железен. Толкова много неща си спомних от началното училище, явно съм внимавал в час, само до 4-ти клас съм учил руски. Справих се добре.
Разговорът ни с Олег Михайлов започна с това какво е времето в България и в Москва (Русия не е сравнение, но Москва тъй или иначе е по-голяма от цяла България). От дума на дума преминахме към организацията на учебния ден, как работи едно училище в Москва и други теми, свързани с образованието и културата. А ето и как изглежда дневното разписание на учебните часове: снимката вдясно.
Олег Михайлов като ролеви модел за директор:
“Всяка сутрин, от 7:30 до 8:30 съм на входа на училището, поздравявам всички, деца, ученици, родители, баби и дядовци. Няма значение какво е времето и каква е температурата навън. Когато вали сняг с метличката в ръка свалям снега от дрехите на децата, преди да влязат в училището. Имам си и тефтерче – в него записвам въпроси на родители и ученици. Показвам, че ние, ръководството, сме близо до гражданите и се стремя да давам пример. С всяко свое действие въвличам нашето малко, квартално общество и смятам, че училището е място, на което обществото може да се доказва, развива и подкрепя. Ние сме (за) пример!”
Технологиите в класната стая: Разбира се, компютърни кабинети има – един за цялото училище, в което учат около 800 ученици. Училището е на 5 етажа, с един корпус, нищо нетрадиционно в архитектурата. Входът е в средата на сградата, стълбища от двете страни. Класните стаи ми се сториха една идея по-малки, като площ, но разположението на мебелите и оборудването вътре бе много логично и дори и традиционно (чинове, маси, столове, които гледат към учителя). Вижда се, че има идея за динамика в учебната дейност. Пътеките между масите са широки, работна площ има както в дъното на стаята, така и при дъската отпред.
Какво е различното относно ИКТ, където е нашата експертиза?
Направи ни впечатление, че на всеки няколко класни стаи има контейнер на колела, в който ще намерите или iPad или Macbook устройства. Видяхме, че дори и на Macbook е инсталиран Windows 7 🙂
Във всяка класна стая има кабелен интернет и мултимедиен проектор. Има пропуски при оборудването, но това е нормално, особено предвид икономическото състояние, пък и не видях технологиите да са топ-приоритет. По-скоро се ползват по желание и според възможността.
Учителите ползват лаптопи. Безжичната мрежа в училището не е цялостна, изградена е от отделни рутери, но очевидно е имало и някакъв национален проект за изграждане на безжични мрежи, защото наименованието и настройките на мрежата показваше логика и грамотност. С няколко думи – ИКТ не е “изсипано” в училището, а е по-скоро интегрирано към класните стаи. Не видях как ИКТ се ползват всекидневно, но със 100% сигурност мога да кажа, че ИКТ има в почти всеки учебен предмет и то не под формата единствено и само на презентация!
Какво е добър урок според уважаемия Олег Михайлов?
Лайт-мотив от тезата на Олег Михайлович беше, че “Един урок, който преди 5 години съм оценил като много добър, днес ако го видя – няма да е добър изобщо. Давахме положителна оценка на учители, ако редуват задачите, използват интерактивни дъски, презентации, дават задачи и домашна работа, включват различни ученици… Днес е съвсем различно – даваме добри оценки на урока, не ако има всички съставни елементи, а ако учителят съумее да ангажира потенциала на учениците в съответната тема. Редуването на задачите и използването на интерактивната дъска вече не са изобщо важни. Добрият учител намира път към учениците си. Във всеки час и всеки учебен предмет.”
Организация на учителската стая:
Учителската стая е пример за среда, ориентирана към хората. В нея няма огромна заседателна маса, заобиколена от столове. Както каза Олег Михайлов: “Не е кой знае какво, но е удобно място хората да се срещнат, да пият чай и кафе и да поговорят. Ако им трябва разпечатване или компютър – осигурени са им устройства.”
Учителската стая е малка – може би ½ от размера на учителската стая в българско училище, но за сметка на това има диван, няколко малки маси, столчета, няколко работни бюра, буквално представлява домашен офис. Разбира се, налице са хладилник и кафе-машина. Самовар не видях 🙂
Най-много ме впечатли коментарът на директора – човешки, прям, логичен. За какво са ни огромните статични пространства в учителските стаи у нас?
Финансирането: Съвсем директно попитах г-н Олег Михайлов, зам. директор по възпитателната дейност (http://sch2115.mskobr.ru/info_edu/staff/administraciya_gbou_shkola_2115/maksimenko_viktoriya_viktorovna/ ) “Какво е годишното финансиране на училището?”. В разговора стана ясно, че моделът на финансиране е близък до българския тоест държавно финансиране, изчислено на броя ученици според единен стандарт. Преди да получа отговор споделих, че издръжката за ученик годишно в България е около 1000$ (прибл. 1700 лв. към датата на моето пътуване, без да се стремя да съм точен). След превалутиране от долари в левове и накрая в руски рубли стигнахме до извода, че издръжката на ученик в 2115-то училище в Москва е приблизително два пъти по-голяма, около 2000$ годишно*. Трябва да се има предвид обаче, че в последните години руската рубла поевтиня значително спрямо други международни валути (долар, евро), което означава, че ако сега финансирането на ученик е двукратно по-голямо, преди 2,3 и повече години финансирането е било 3 или дори повече пъти по-голямо, отколкото средното за България. Олег Михайлов неколкократно заяви, че 2115-то е средно-статистическо квартално училище в Москва и в това отношение няма нищо специално.
- И коментар лично от Олег Михайлов: (Уважаемый Александр! Вы не точно указываете финансирование одного ученика в Москве, оно составляет в среднем 100-120 тыс. рублей в год(1493-1791 долларов).
Профилирането:
Профилите са достъпни за избор след 4-ти клас, което е много подобно на нашата образователна система. В 2115-то училище профилите могат да бъдат: научно-математически (по-голям брой часове по математика, физика, химия, биология), езиков-хуманитарен (повече часове по английски език* и други хуманитарни дисциплини). Съществува и кадетски профил.
*да, може би защото сме в Русия и руският език е майчин, опцията за чужд език в училището се свежда до английски език 🙂 Наблюденията ми на място показаха, че има нужда от това, защото малък брой от хората, с които говорих, владееха английски, без значение от тяхната възраст.
Мобилност на педагогическия екип:
Ето нещо, което ме изуми и лично смятам, че е прекрасна практика: учителите са мобилни в различните училища от едно обединение, което може да включва десетки детски градини и училища с най-различен профил. С други думи – институционализирането, срастването с една организация е ограничено. Няма как някой да работи 15, 20, дори 30 години на едно и също място без съществена промяна.
Промяната е важна за напредъка, за иновациите. Иновациите сами по себе си са вид промяна. Чрез мобилността на педагогическия екип, училищното обединение може по-адекватно да структурира екипа в отделните училища и детски градини, да създава иновативни практики, да се справя с предизвикателства от най-различен характер. Да, конкуренция има, но има и сътрудничество в най-чист вид. Качеството на работата на една система не би трябвало да се измерва с постиженията на най-доброто й звено или най-добрия и член, а с качеството на основния продукт, който тази система предоставя. По този начин практиките на учителите не остават “запечатани” само и единствено в тяхната класна стая. Лично аз смятам, че това все още е огромно предизвикалство пред българските училища и детски градини – обмяната на опит, практики и най-вече проблемът със срастването с работното място. Неслучайно много управленски похвати препоръчват промяна на работното място (или поне позицията) на всеки 5-6 години. Така човек в личен план остава предизвикан и зоната му на комфорт не се смалява.
Други причини за наличието на обединенията: Мобилността на учителите в рамките на обединението е следствие на умопомрачителния мащаб на град Москва, което позволява да се планира образователна стратегия на окрупнен мащаб, по-голям от едно единствено училище или детска градина. Въпросът е, ако у нас може да се осъществи мобилност на педагогическите специалисти в рамките на една община например, до какво би довело това? Така образователните цели може би биха могли да бъдат по-големи, също така по-измерими, с по-голям обществен отпечатък.
В заключение:
Москва е голяма. Много голяма. Обаче не е далечна и се надявам на успешно сътрудничество с партньорите ни там, както и на реална обмяна на опит. Вярвам, че ние в България се намираме в момент, в който трябва да се търси опит отвсякъде и той много бързо да се прилага на местно ниво, за да се провери ефекта. Бързо след това да се правят промени, според резултата. Вярвам, че скоро ще можем и да даваме опит!
Бях очарован, благодаря на Олег Михайлов, че така открито говорихме. Благодаря още на екипа на МГПУ за възможността да посетя едно московско училище. До нови срещи!
Отскоро чета ваши публикации – едва тази година имах удоволствието да се запозная поне отчасти с работата на Центъра. “Попивам” всичко чуто и видяно и търся начин да го приложа в ежедневната си работа с деца! Благодаря Ви – за идеите, за мотивацията, за споделения опит! Всички в сферата на образованието имаме нужда от това!
Здравейте! Прочетете и новата свръх-дълга статия за compute stick! https://classroomtech.bg/archives/226 !
Благодарим Ви за коментара и от Вас очакваме да ни предложите статия, която да публикуваме.
Не сме говорили за заплатите, не сметнах за уместно и нужно но стандарта на живот е една идея по-висок от този в София или Варна примерно. Разбирайте че това са впечатления от много кратък престой 🙂
Александър, чудесна статия. Има какво да научим и за методите, и за финансирането и за организацията. Звучи много човешки.
Чудесна статия! Не разбрах какви са заплатите на учителите, дали са на последно място в класацията, като българските си колеги?!
Поздравления за увлекателният начин по който разказахте за нещо много скучно на пръв поглед – организацията и управлението на училище. Много практични идеи и добър опит имат колегите не само от Москва и Италия… Дано някога и в нашето образование ученикът и учителя да са истински център на процесите, а не ЕРС, инспектиране, атестиране, контролиране и …манипулиране на резултатите.
Страхотна статия!
Още много си говорихме за разположението на мебелите в класната стая, общуването с родителите… имам впечатления за още една статия, но ще чакам коментари преди това!
Супер, ценен опит! Хубаво е да видиш как директорът е близо до децата и родителите. Интересно ми е какви извънкласни дейности имат там с тази наситена програма. Светла от Център по Забавно Математика