Училище 2115-то в гр. Москва, петък, преди обед

Център за творческо обучение беше в Москва, за да се срещне с Олег Михайлович, директор на 2115-то училище, за да сподели с CLASSROOMTECH.BG: 

“Един урок, който преди 5 години съм оценил като много добър, днес ако го видя – няма да е добър изобщо. Давахме положителна оценка на учители, ако редуват задачите, използват интерактивни дъски, презентации, дават задачи и домашна работа, включват различни ученици… Днес е съвсем различно – даваме добри оценки на урока, не ако има всички съставни елементи, а ако учителят съумее да ангажира потенциала на учениците в съответната тема. Редуването на задачите и използването на интерактивната дъска вече не са изобщо важни.

Добрият учител намира път към учениците си. Във всеки час и всеки учебен предмет.”

За CLASSROOMTECH.BG споделя Александър Ангелов:

От 2008 г. съм работил в две компании, на четири различни позиции, но работата ми винаги е била свързана с посещения в учебни заведения. До 1-ви април 2016, не на шега, съм посетил 750 училища.

На тази дата станаха 751, след първата ми пряка среща с московско училище. Ето предисторията:

Преди три месеца получих покана за участие в конференция на тема “Презентация педагогического опыта по выявлению и развитию детской одаренности”. Моят превод на български би бил: “Представяне на педагогически опит, откриващ и развиващ детските заложби”. Конференцията показа опит на редица специалисти: психолози, педагози, технологични консултанти и директори на училищни обединения.

Тази статия пиша обаче за една по моему полезна среща с директора на 2115 училище в гр. Москва.

Училищните обединения:

Представете си, че в един средно-голям български град има по 3 училища в квартал и още толкова детски градини. Московския опит казва, че тези няколко учебни заведения ще бъдат едно обединение. Обединението има един директор, гл. счетоводител, гл. педагог и т.н. (пом. директори по учебната и стопанската дейност, по поведението и възпитането). Училище 2115-то е част от такова обединение, 5 училища и няколко детски градини с единна администрация и мениджмънт. Представете си сега какви възможности такова обединение има, в сравнение с едно единствено училище: конкуренция за привличане на повече ученици има, но тя е между обединенията, а не между съседни училища. Там вече играят роля и средата, кварталът, обществото, ако искате. Не училището, а по-скоро образователната услуга излиза на първо място. Срещата ми бе именно с г-н Олег Михайлов, пом. директор по възпитанието в това училищно обединение. Кабинентът му е по “директорски” модел, но той не е директор на цялото обединение, а “наместник” на директора, управляващ едно от училищата в обединението.

Училищните обединения позволяват няколко неща, които според мен са много приложими у нас:

Мобилност на учители. Учители от различните училища и детски градини в рамките на едно обединение могат да работят в едно или друго заведение. Това става лесно и бързо, не касае промяна на трудовия договор или друга дълга административна процедура. Това е прекрасен инструмент за обмяна на опит и предагогически практики. Опитът не остава капсулиран в една единствена класна стая!

Връзката между отделните етапи на образованието е много по-добра – детската градина, началното училище, прогимназията и гимнацията са в едно обединение и дейностите там могат да се управляват по-добре, като се изгражда истинска образователна стратегия. Стратегия, която отговаря по-добре на нуждите на обществото и средата, в която се случват нещата.

Училищното обедниение позволява и окрупняване на разходите за покупка на материални активи и други. Освен това мениджмънтът (относително точно) знае колко ученици ще има в 1ви клас поне три години предварително 🙂 при положение, че тези деца вече са в детските градини на същото обединение.

Съвсем отделна тема е съкращаването на административните разходи и дублирането на документация за всяко отделно училище. Това за мен бе един изцяло нов подход за училищна администрация и вариант за делегиране на права. Подобен подход на организация бях виждал само в Италия, приложим в малки населени места, където тези обединения (ако не бъркам) се наричаха Instituto, и обединяваха детска градина, начално училище и прогимназия.

 Достъп до информацията:

Подробна и структурирана информация до всичко що касае инфраструктурата на училището:

http://sch2115.mskobr.ru/info_edu/support_and_equipment/

Не само за това училище, но и за всяко училище в Русия. Всъщност електронната система не е кой знае какво, но забележителното е колко подредена и смислена е предоставената там информация. Ако тази информация съществува обобщена у нас – тя би следвало да е достъпна чрез електронен регистър, ако не за всеки гражданин, то поне за участниците в системата. По същия начин означава да съществува достъп до самите учебни планове, както и графика на учебните занятия.

Какво каза Олег Михайлов, зам. директор по възпитателната работа?

Олег Михайлов е биолог, специализирал педагогика. Бил е учител по биология в различни училища в Москва. Към момента е зам. директор в обединението в кв. “Новые Черёмушки”. Кварталът е в южната част на Москва, на около 20 мин с метро от центъра на града (дотогава представа за московското метро имах само от трилогията МЕТРО 2033, 2034 и 2035). Бях много впечатлен, че на входа на училището имаше транспарант на Европейски проект, където видях и логото на “Център за творческо обучение” и направо се разтърсих…Но повече за квартала и след това за директора: кв. “Новые Черёмушки” прилича на оживен квартал извън градския център. Със софийските квартали мога да го сравня с “Младост”, а с варненските – “Чайка” или “Левски”. Училищата и детските градини са построени между невисоки блокове. Алеи през зелените площи има, неправилно паркирани автомобили също.

С Олег Михайлов се запознаваме директно в неговия кабинет, като той очакваше моя гид и придружител, но не и мен. Придружаваше ме млада дама, Дарья Сергеевна, сътрудник в МГПУ, която провеждаше електронни тестове по професионална ориентация за учителите в 2115-то училище. От там и училището е партньор по наш проект, от там и трансперанта на входа. Директорът очакваше Дарья, а аз бях бонус. И след като се “натресох” ми бе предложено кафе и ново предизвикателство пред руския ми език, който не е ръждясал, защото никога не е бил железен. Толкова много неща си спомних от началното училище, явно съм внимавал в час, само до 4-ти клас съм учил руски. Справих се добре.

Разговорът ни с Олег Михайлов започна с това какво е времето в България и в Москва (Русия не е сравнение, но Москва тъй или иначе е по-голяма от цяла България). От дума на дума преминахме към организацията на учебния ден, как работи едно училище в Москва и други теми, свързани с образованието и културата. А ето и как изглежда дневното разписание на учебните часове: снимката вдясно.

Олег Михайлов като ролеви модел за директор:

“Всяка сутрин, от 7:30 до 8:30 съм на входа на училището, поздравявам всички, деца, ученици, родители, баби и дядовци. Няма значение какво е времето и каква е температурата навън. Когато вали сняг с метличката в ръка свалям снега от дрехите на децата, преди да влязат в училището. Имам си и тефтерче – в него записвам въпроси на родители и ученици. Показвам, че ние, ръководството, сме близо до гражданите и се стремя да давам пример. С всяко свое действие въвличам нашето малко, квартално общество и смятам, че училището е място, на което обществото може да се доказва, развива и подкрепя. Ние сме (за) пример!”

Технологиите в класната стая: Разбира се, компютърни кабинети има – един за цялото училище, в което учат около 800 ученици. Училището е на 5 етажа, с един корпус, нищо нетрадиционно в архитектурата. Входът е в средата на сградата, стълбища от двете страни. Класните стаи ми се сториха една идея по-малки, като площ, но разположението на мебелите и оборудването вътре бе много логично и дори и традиционно (чинове, маси, столове, които гледат към учителя). Вижда се, че има идея за динамика в учебната дейност. Пътеките между масите са широки, работна площ има както в дъното на стаята, така и при дъската отпред.

Какво е различното относно ИКТ, където е нашата експертиза?

Направи ни впечатление, че на всеки няколко класни стаи има контейнер на колела, в който ще намерите или iPad или Macbook устройства. Видяхме, че дори и на Macbook е инсталиран Windows 7 🙂

Във всяка класна стая има кабелен интернет и мултимедиен проектор. Има пропуски при оборудването, но това е нормално, особено предвид икономическото състояние, пък и не видях технологиите да са топ-приоритет. По-скоро се ползват по желание и според възможността.

Учителите ползват лаптопи. Безжичната мрежа в училището не е цялостна, изградена е от отделни рутери, но очевидно е имало и някакъв национален проект за изграждане на безжични мрежи, защото наименованието и настройките на мрежата показваше логика и грамотност. С няколко думи – ИКТ не е “изсипано” в училището, а е по-скоро интегрирано към класните стаи. Не видях как ИКТ се ползват всекидневно, но със 100% сигурност мога да кажа, че ИКТ има в почти всеки учебен предмет и то не под формата единствено и само на презентация!

Какво е добър урок според уважаемия Олег Михайлов?

Лайт-мотив от тезата на Олег Михайлович беше, че “Един урок, който преди 5 години съм оценил като много добър, днес ако го видя – няма да е добър изобщо. Давахме положителна оценка на учители, ако редуват задачите, използват интерактивни дъски, презентации, дават задачи и домашна работа, включват различни ученици… Днес е съвсем различно – даваме добри оценки на урока, не ако има всички съставни елементи, а ако учителят съумее да ангажира потенциала на учениците в съответната тема. Редуването на задачите и използването на интерактивната дъска вече не са изобщо важни. Добрият учител намира път към учениците си. Във всеки час и всеки учебен предмет.”

Организация на учителската стая:

Учителската стая е пример за среда, ориентирана към хората. В нея няма огромна заседателна маса, заобиколена от столове. Както каза Олег Михайлов: “Не е кой знае какво, но е удобно място хората да се срещнат, да пият чай и кафе и да поговорят. Ако им трябва разпечатване или компютър – осигурени са им устройства.”

Учителската стая е малка – може би ½ от размера на учителската стая в българско училище, но за сметка на това има диван, няколко малки маси, столчета, няколко работни бюра, буквално представлява домашен офис. Разбира се, налице са хладилник и кафе-машина. Самовар не видях 🙂

Най-много ме впечатли коментарът на директора – човешки, прям, логичен. За какво са ни огромните статични пространства в учителските стаи у нас?

Финансирането: Съвсем директно попитах г-н Олег Михайлов, зам. директор по възпитателната дейност (http://sch2115.mskobr.ru/info_edu/staff/administraciya_gbou_shkola_2115/maksimenko_viktoriya_viktorovna/ ) “Какво е годишното финансиране на училището?”. В разговора стана ясно, че моделът на финансиране е близък до българския тоест държавно финансиране, изчислено на броя ученици според единен стандарт. Преди да получа отговор споделих, че издръжката за ученик годишно в България е около 1000$ (прибл. 1700 лв. към датата на моето пътуване, без да се стремя да съм точен). След превалутиране от долари в левове и накрая в руски рубли стигнахме до извода, че издръжката на ученик в 2115-то училище в Москва е приблизително два пъти по-голяма, около 2000$ годишно*. Трябва да се има предвид обаче, че в последните години руската рубла поевтиня значително спрямо други международни валути (долар, евро), което означава, че ако сега финансирането на ученик е двукратно по-голямо, преди 2,3 и повече години финансирането е било 3 или дори повече пъти по-голямо, отколкото средното за България. Олег Михайлов неколкократно заяви, че 2115-то е средно-статистическо квартално училище в Москва и в това отношение няма нищо специално.

• И коментар лично от Олег Михайлов: (Уважаемый Александр! Вы не точно указываете финансирование одного ученика в Москве, оно составляет в среднем 100-120 тыс. рублей в год(1493-1791 долларов).

Профилирането:

Профилите са достъпни за избор след 4-ти клас, което е много подобно на нашата образователна система. В 2115-то училище профилите могат да бъдат: научно-математически (по-голям брой часове по математика, физика, химия, биология), езиков-хуманитарен (повече часове по английски език* и други хуманитарни дисциплини). Съществува и кадетски профил.

*да, може би защото сме в Русия и руският език е майчин, опцията за чужд език в училището се свежда до английски език 🙂 Наблюденията ми на място показаха, че има нужда от това, защото малък брой от хората, с които говорих, владееха английски, без значение от тяхната възраст.

Мобилност на педагогическия екип:

Ето нещо, което ме изуми и лично смятам, че е прекрасна практика: учителите са мобилни в различните училища от едно обединение, което може да включва десетки детски градини и училища с най-различен профил. С други думи – институционализирането, срастването с една организация е ограничено. Няма как някой да работи 15, 20, дори 30 години на едно и също място без съществена промяна.

Промяната е важна за напредъка, за иновациите. Иновациите сами по себе си са вид промяна. Чрез мобилността на педагогическия екип, училищното обединение може по-адекватно да структурира екипа в отделните училища и детски градини, да създава иновативни практики, да се справя с предизвикателства от най-различен характер. Да, конкуренция има, но има и сътрудничество в най-чист вид. Качеството на работата на една система не би трябвало да се измерва с постиженията на най-доброто й звено или най-добрия и член, а с качеството на основния продукт, който тази система предоставя. По този начин практиките на учителите не остават “запечатани” само и единствено в тяхната класна стая. Лично аз смятам, че това все още е огромно предизвикалство пред българските училища и детски градини – обмяната на опит, практики и най-вече проблемът със срастването с работното място. Неслучайно много управленски похвати препоръчват промяна на работното място (или поне позицията) на всеки 5-6 години. Така човек в личен план остава предизвикан и зоната му на комфорт не се смалява.

Други причини за наличието на обединенията: Мобилността на учителите в рамките на обединението е следствие на умопомрачителния мащаб на град Москва, което позволява да се планира образователна стратегия на окрупнен мащаб, по-голям от едно единствено училище или детска градина. Въпросът е, ако у нас може да се осъществи мобилност на педагогическите специалисти в рамките на една община например, до какво би довело това? Така образователните цели може би биха могли да бъдат по-големи, също така по-измерими, с по-голям обществен отпечатък.

В заключение:

Москва е голяма. Много голяма. Обаче не е далечна и се надявам на успешно сътрудничество с партньорите ни там, както и на реална обмяна на опит. Вярвам, че ние в България се намираме в момент, в който трябва да се търси опит отвсякъде и той много бързо да се прилага на местно ниво, за да се провери ефекта. Бързо след това да се правят промени, според резултата. Вярвам, че скоро ще можем и да даваме опит!

Бях очарован, благодаря на Олег Михайлов, че така открито говорихме. Благодаря още на екипа на МГПУ за възможността да посетя едно московско училище. До нови срещи!