Преживяването Space Camp Turkey отваря врати в живота – разговаряме за дарителството с Гергана Лекова от фондация “Лекови”

Автор: Гергана Райжекова

Тази година за първи път цели четири общини – Пловдив, Силистра, Козлодуй и Гоце Делчев, дариха по една пълна стипендия на деца за Space Camp Turkey. Към всяка от тях Център за творческо обучение добавя още една, което означава, че не едно, а две деца на възраст от 9 до 15 години ще имат шанс да спечелят финансиране от изброените общини за летния космически лагер в Измир. 

Разговаряме за дарителството – непознат път за мнозина, с Гергана Лекова, един от основателите на фондация “Лекови”. С организацията ни свързват години на сътрудничество и десетки деца, изпратени с нейна помощ в един от малкото космически центрове в света, създадени по модел на НАСА.

Здравей, Гери! Разкажи ни за мисията на фондация “Лекови” и за това как и кога разбрахте за Space Camp Turkey?

Здравей, Гери.

Когато се запознах с дейността на Център за творческо обучение преди 5 години, много ми хареса, че проектът Space Camp Turkey е добре структуриран, с ясен и видим резултат в края на всяка година. По него се работи изключително лесно благодарение на вашите усилия. От друга страна напълно съвпада с нашата мисия.

Мисията на Фондация Лекови е да помага на предприемачите в България и да развива подходяща среда за тях. Затова смятам, че преживяване като Space Camp за децата дава размах и на мисълта, и на мечтите; фактът, че са се трудили и са успели да спечелят конкурс, за да отидат на лагера, им дава доста смелост и увереност. А тези характеристики са задължителни в мисленето и нагласата на всеки успешен предприемач.

В Space Camp те работят и живеят една седмица в международна среда с деца от цял свят. Убедена съм, че това преживяване ще им даде предимство, което по-късно в живота ще им отваря врати.

Кой беше първият стипендиант на фондация “Лекови” за космическия лагер и какво научихте от него/нея?

Първата година стипендиите бяха разпределени между отборите на НФСГ и 2 СУ, София и СОУЕЕ – Русе.

Бях възхитена от ентусиазма и отворения подход на г-жа Росица Василева и г-жа Людмила Власакова от 2 СУ “Ак. Емилиян Станев”, София. Добре познаваха децата и с голямо удоволствие ги водеха в процеса – от началото, до общите срещи на всички деца в края на лятото. Това ме зарадва много, говореше, че този проект има бъдеще и приемственост.

По време на Научния лагер в Кюстендил същата година се срещнах с децата от Русе.  Това е друг проект на Център за творческо обучение, в който участвахме. Беше интересно за мен да чуя преживяното и научено от тях, очите им блестяха, когато те всъщност вече знаеха, че пред тях има повече възможности, отколкото са си мислели преди да отидат в Space Camp Turkey.

Как бихте коментирали скептицизма в България към учените и начина, по който се прави наука тук? Какво значение има за фондацията един космически лагер за деца в този контекст?

В научните среди, както и в класните стаи, бъдещето се създава почти без ресурси и подкрепа, но с ентусиазма и усилията на хора родени с такова призвание.

Смятам, че на възраст между 9 и 15 години, в която децата започват да изследват света и да го оценяват предвид своето бъдеще, е важно да им покажем какви възможности има пред тях. В лагера те се срещат не само с астронавти, а и с инженери, строители, техници, биолози. Ако успеем една искра да запалим в техния стремеж за повече знания в този изключително интересен космически контекст, смятам, че вече сме спечелили като общество.

С какво Space Camp и “космическите деца”, които се връщат от него допринесоха за работата на фондацията и какво знание донесоха на вас или на теб лично?

За нас остава удовлетворението и осъзнаването, че нашата работа е колкото от значение за нечия съдба, толкова и внася различен и по-богат смисъл в нашия живот.

Обратната връзка, която получихме от децата ми показа, че сме на прав път. Цитирам Магдалена Георгиева Георгиева от с. Айдемир, общ. Силистра: “Оценявам високо предоставения от фондацията шанс да представя, надявам се достойно, България на международния космически лагер през 2017 г. Докоснах се до звездите благодарение на Вас и вашите колеги. …. Надявам се да продължите да помагате на още деца, за да получат шанса, който имах аз. Продължавайте да творите добро за бъдещето на България, а именно за младите хора. Давайте им вяра и сили да се стремят да покоряват нови върхове и да надскачат възможностите си.”

От личния ми опит бих казала, че даряването дава чувство на свобода и усещане за пълнота. Работата във фондацията и практиката ми помагат да изграждам себе си по-добре, споделяйки това което имам или отговарям за него. Контекстът е далеч извън темата за парите, разбира се. Човек може да дари не само пари и материали, а и личен принос. А дарявайки, усещането за лична свобода и значение на действията ни се засилва.

В момента преговаряме с още общини, фондации и фирми за предоставяне на стипендии за български деца. Често ни отговарят, че не виждат смисъл в такава инвестиция и че нашите бъдещи учени ще напуснат страната. Какво би им отговорила?

Българските деца имат прекрасни зaложби за развитие и реализация. Все повече от тях се завръщат в България с бакалавърска или магистърска степен от чужбина, внасяйки опит и знание, които са нужни за развитието ни като общество във всеки аспект – и в бизнеса, и в областта на науката. Най-силната връзка се създава, когато младият човек намира подкрепа за своя успех първо в родината си.

Удовлетворението и осъзнаването, че и малките жестове са от голямо значение, от една страна, личната ни отговорност към развитието на новото поколение, от друга, са силен стимул да работим заедно в тази посока.

А в лицето на Център за творческо обучение намираме прекрасен партньор за работа, за което искрено ви благодаря!