Благодаря на всички, които прочетоха първата част на “На гости на финландското образование”! Статията привлече много нови читатели за нашия блог и получи десетки споделяния в социалните мрежи. Сега, на вашето внимание – втора част!
Директорът на базовото училище на университета в Тампере – Веса Тоивонен, ни разказа как се става финландски учител. На първо място, те се подбират сред най-добрите кандидат-студенти. По думите му, по-лесно е да запишеш право или икономика, отколкото педагогика.
Учителите имат практически обучения от първата си година в университета. Те винаги се провеждат в реална среда, с реални поведенчески, административни и педагогически предизвикателства. Бъдещите дипломирани педагози работят наравно с действащите учители.
Обучението трае четири години. През последната задължително се работи в училище, с учител-ментор, като водиш реални учебни часове с ученици. До дипломирането си младите учители са събрали вече стотици часове практика от училище, в най-различни направления.
След завършването си активно търсиш работа и не отказваш шанс, дори и училището, в което ти предлагат позиция се намира на 100 км от дома.
Учителите продължават да се обучават и квалифицират след дипломирането си. Впрочем, едно от първите неща, които ми направиха впечатление беше, че най-опитните и възрастни учители в нито един момент не изглеждаха стари, отегчени или уморени. Всеки учител, когото срещнах излъчваше увереност и спокойствие.
Разбира се, учителската работа във Финландия е много добре платена и предоставя възможност за кариерно развитие. Същевременно, нормативната уредба се прави така, че да подпомага развитието на образованието и на училището като институция.
Вече споменах, че повечето учители, които срещнах свободно говореха шведски и английски. Тук ще спомена, че много финландци владеят и гръцки и испански. Нерядко прекарват ваканциите си в Гърция, Испания или друга южна страна. Понякога и в България.
Оборудването
Чиновете – единични или двойни, обикновено са разположени в кръг или П-образно. Рядко се забелязва традиционната за нас подредба в колони. Във всички класни стаи има бяла дъска, проектор и адаптер за жична и безжична връзка към проектора. Учителят и учениците може да свърже своя таблет (iPad) към проектора.
Разбрах, че всеки ученик след 10-и клас вече има лаптоп (който му се предоставя по нова национална програма), но не успях да видя такъв клас или час. Иначе седмокласниците вече са снабдени с iPad-и за образователни цели, закупени с държавни средства. Най-голямото терзание на директорите беше чии ще бъдат тези таблети, след като децата завършат 10-и клас. Училището не желае да трупа употребявани таблети, но все още не е ясно дали имат право да ги подарят на учениците.
Всяка класна стая може да се превърне в компютърна зала. Това става с помощта на вид количка-шкаф, пълна с учебни лаптопи, която всеки учител може да използва в класната си стая. Никъде не видяхме компютърен кабинет. Наум се поздравих за създаването на българския ЗарядBOX.
Електронен дневник
Всеки учител във Финландия има профил (акаунт) в национална система за електронен дневник. В началото на всеки учебен час учителят отбелязва присъстващи и отсъстващи ученици, както и специфични особености в поведението, подготовката или участието на всеки конкретен ученик (ако има такива). Текущи цифрови оценки не се поставят в дневника, защото такива до 10-и клас просто няма.
Както ми бе обяснено – целта на дневника е родителите, както и всеки формален участник в обучителния процес, да имат поглед върху постиженията и поведението на децата. Когато попитахме Анна, учител по английски език, защо това е важно, тя ни отговори с леко учудване: “Та, нали ако ученикът смени училище или прекъсне за година, то новият му учител трябва да може да продължи с работата и да знае всичко за ученика? Ние вярваме на всички други учители и на родителите колкото вярваме и на себе си!“.
При директора
Една от най-трудно уговорените ни срещи беше с директора на базовото училище на Университета в Тампере. Училището е в ремонт и в процес на разработване на нов учебен план.
Собственик и пряк “началник” на училището се явява не общината или Министерството на образованието, а университета в Тампере. Деканът на педагогическия факултет назначава директора на училището, а директорът от своя страна назначава учителите. Финансирането на училището реално идва от университета, който от своя страна получава държавния стандарт за издръжка на ученик от Министерството.
Директорът на училището е доста зает, най-вече поради много по-големия (педагогически) екип. В училището има 70 щатни учители, но както по-късно разбрахме, поне 15 от тях са учители-ментори, в чиито класни стаи всекидневно се провеждат студентски практики.
Наблюдавахме два последователни урока, проведени от студенти, а след тях се срещнахме и с директора – Веса Тоивонен.
Първият урок беше по английски език. В класната стая на петокласниците освен учителя по английски бяха още: студент последна година, който се подготвя за учител по английски и реално проведе урока; студент втора година, който се обучава на планиране на урок и създаване на годишно разпределение; заместник-директор по учебната дейност и подготовката на учителите, който наблюдаваше процеса; нашият екип от трима души.
Реално в класната стая имаше 22 ученици и 7 възрастни, като този факт ни най-малко не изглеждаше да стеснява учениците, камо ли учителите. Студентите си бяха леко притеснени.
Не всеки ден е учебен: сауните, храната, бирата
В Тампере, градът в който пребивавах, се докоснах и до финландския начин на живот. През зимата се съмва късно и се стъмва рано. Температурите са ниски и има много сняг. В кратките ден забавленията на открито се случват между 10:00 и 15:00, разходките из града също. Тампере изглежда доста важен за финландците. Има си замък, исторически център, ярки следи от индустриалната революция под формата на множество фабрики и производства около реката в центъра на града.
В почивния ден посетих финландска сауна. Външно занемарена постройка на около 10 мин шофиране от града. В сауната се побират над 40 души, като “коронния номер” е след 10 минути в нея да цамбурнеш в леденото езеро наблизо. След това с бързи крачки – отново вътре. След четвъртия път леко се олюлях и започна да ми причернява. Ефектът обаче е поразителен – усещах тялото си “напарено” дълги часове след като бях преминал с него амплитуда от над 90 градуса между плюса и минуса по Целзий!
Финландците пият огромни за мен количества мляко (и в столовата на училището имаше поне 4 вида – обезмаслено, нискомаслено, пълномаслено, гъст айрян). Храната е богата на въглехидрати, варена или печена, във всички случаи сготвена. Рибата е в изобилие, среща се и еленско месо.
Бирата е хубава, макар и доста скъпа. В бара една бира струва 5-8 евро, в магазина около 2. Напитки с алкохолно съдържание над 4,5% се продават само в специализирани алкохолни магазини под държавен монопол. За домакините бяхме донесли българско вино.
Като цяло финландците имат отношение към регионалната и европейската политика и следят отблизо важните за Европа процеси. Имат мнение за тях, но изглежда са винаги готови да вникнат и в такова, различно от тяхното.
Никъде във Финландия не видях лукс. Къщите, улиците, колите, хората са такива, че да работят и да се чувстват добре. Дори за специалната вечер навън никой не се беше издокарал. Да се чувстваш добре означава да се чувстваш удобно. Най-често и никой да не ти влиза в личното пространство. Финландците са самостоятелни и често самодостатъчни хора. Поддържат дистанция и говорят само ако ги заговориш, както в класната стая, така и на улицата.
