От Надежда Юрукова

Виолета Бимбова-Туфан от девет години преподава география на деца от пети до седми клас в 75-о ОУ “Тодор Каблешков”, намиращо се в софийския квартал Факултета. Преди да стане учител, организира ученически партита и детски фото-курсове. След раждането на дъщеря ѝ обстоятелствата, образованието и таланта ѝ я отвеждат в класната стая. Виолета е и автор на един от най-хубавите имейли, които сме получавали от учител: кратко пожелание за успешна нова година и няколко снимки от уютна класна стая, в която цари добро настроение.

Късметът да се запознаем с Виолета ни се усмихна по време на обучението на финландската учителка Мария Хелстола в София през месец октомври. То беше посветено на форумния театър като метод за разрешаване на конфликти в класната стая и инструмент за медийна грамотност, който Виолета почти незабавно е приложила в работата си.

Лесно намира поводи. Например, когато по време на час ученичка си уговаря среща с непознат онлайн и то в отдалечен квартал или когато друга внезапно се сгодява. Предоверяването на непознати е проблем, който Виолета обвързва със занижената самооценка на учениците, а, въпреки всички усилия за предотвратяване на ранните бракове, те остават често срещан проблем в общността.

Игра и мислене

Виолета използва похватите на форумния театър и води занимания, в които част от учениците разиграват сцени като „ученичка пита родителите си дали може да излезе до късно вечерта“ или „младеж иска ръката на девойка“. Според метода, след първото разиграване следва второ, при което аудиторията – в този случай остатъкът от класа, може да спре действието в момент, които разпознава като проблематичен, и да предложи ново продължение на историята или направо да се включи в сцената и да заеме мястото на протагониста. Заниманията водят до дискусия с учениците, които са провокирани не само да разсъдят по определена тема, но и да погледнат критично на собствените си роли и отговорности в семейството и в общността. С подобни упражнения Виолета ги кара да се замислят и за идентичността им в контекста на интернет комуникацията.

Всичко е свързано

Но какво общо има това с географията? Е, всеки учител, който познава добре предмета си, може да обвърже с него всяка тема, която изисква внимание. Виолета ни разказа как е запознавала учениците си с необичайни за тях представители на африкански малцинствени етноси или им е заръчала сами да научат по нещо за историята и обичаите на разнообразните народности, които съжителстват в Южна Азия. Така намира начин да ги запознае с мноогобразието на света и да предизвика у тях любопитство към него. Същевременно обаче им обръща внимание на собствената им реакция към чуждия и непознатия човек, макар и само на картинка – често с присмех и неразбиране.

Усмивка и ред – в този ред

Попитахме я как посреща учениците, които за първи идват в кабинета ѝ по география. „С усмивка“, отговори тя. Смята, че успехът й в класната стая се дължи както на спокойствието и уюта така и на ясните правила за учениците. Според Виолета, когато децата се чувстват добре в пространството, което обитават, тогава могат да се отдадат на мислене, анализ, учене.

А какво се случва, когато някой наруши правилата? Оказа се, че получава нелека задача: да се заеме с майсторенето на макет на Рила или да разгледа списание с въздействащи фотографии от различни кътчета на света, след което да опише какво го е впечатлило най-много и защо. Естествено е децата да имат необходимост от различни стимули, за да участват в учебния процес, казва Виолета. Не всеки учи лесно в клас. Някому е нужно да работи с ръцете, за да може да се съсредоточи, а друг търси повече визуален материал. Оказва се, че децата не само не възразяват срещу наказанията, но и често бързат да доведат и другите си учители, за да им покажат какво са измайсторили в час по география.

Добрите примери

Виолета полага много усилия да обърне вниманието на класа към положителните примери в квартала – хора, които създават добри семейства с грижа, постоянство и непрекъснато учене и заетост. Когато възпитаниците ѝ от по-ранни випуски идват да я посетят, Виолета ги кани в класната стая, за да разкажат на новите деца за успешните си избори и реализация. Така се създава мост между тях и конкретни училища, в които могат да продължат образованието си. Според Виолета, децата, с които работи, имат шанс да използват свободата си по много добри начини, стига да имат и повече добри примери пред себе си. Ролята на учителя понякога е да ги посочи и „освети“ за тях, независимо в коя част на града или планетата се намират.

Впрочем, Виолета е свързана с 75-о ОУ и чрез собствената си фамилна история – родната ѝ баба е била учителка там. Спомня си думите ѝ: „Ако знаех колко ще ме уважават в това училище, нямаше да се замисля“. Преподавала е петнайсет години в училището.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля въведете своя коментар!
Моля въведете името си тук